Кой е по-равен в ООН?

Toва не е избор, а подбор. И въпреки че всички страни-членки на ООН са с равни права, някои са по-равни от другите.

Бан Ки-мун се оттегля в края на тази година и е време Обединените нации да изберат новия си генерален секретар. През октомври ще знаем кой е той. Което повдига два въпроса – как ще бъде направен този избор и… защо изобщо някой се интересува от това?

Генералният секретар на Организацията в известен смисъл заема най-високия пост на планетата, но процесът на подбор трудно може да бъде определен като демократичен. В действителност, той поразително прилича на забулените в тайнственост съвещания на папския конклав, коментира военният анализатор Гуин Дaйър в "Japan Times".

Според всеобщото разбиране личностите на поста трябва да се редуват и да идват всеки път от различен регион, за да може всичко да е равнопоставено. Звучи добре. И щеше да звучи още по-добре, ако се случваше в действителност. Справка – общо деветима души са заставали начело на ООН. Случайно (или не съвсем) доминират представителите на Западна Европа и близките региони - британецът Гледуин Джеб, норвежецът Тригве Ли, Даг Хамаршелд от Швеция, Курт Валдхайм от Австрия. Следват Азия и Африка с по двама представители - съответно У Тан от Мианмар и Бан Ки Мун от Южна Корея, и Бутрос Бутрос-Гали от Египет и ганаецът Кофи Анан. Латинска Америка и Карибите се „отсрамват” с перуанеца Хавиер Перес де Куеляр. А Източна Европа… няма нито един генерален секретар досега.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ В НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Изборът се прави от 15-членния Съвет за сигурност, въпреки че всички 192 членове на Общото събрание след това трябва да го гласуват. А в Съвета за сигурност тежи само мнението на петте постоянни членки, понеже те имат право на вето, за разлика от другите.

Ето защо хора с категорични становища и готовност за вземане на решителни действия не получават работата. Подобна личност неминуемо ще подразни някоя от Великите сили - Русия, Великобритания, Китай, Франция и Съединените щати. Затова и цялата система е направена така, че да предотврати голямо противопоставяне.

Генералният секретар не трябва да идва от някоя от Великите сили (които могат да му осигурят достъп до достатъчно ресурси, за да го превърнат в заплаха). Той не трябва да бъде и харизматичен. Окончателният избор обикновено е безобиден и непорочен дипломат. Затова и кандидатите са относително неизвестни.

Ако погледнете списъка със сегашните кандидати, например, бихте разпознали само две имена - на бившия премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, която сега е администратор на Програмата на ООН за развитие, и на Антонио Гутериш, бивш министър-председател на Португалия, а после – върховен комисар на ООН за бежанците.

Но кои са Ирина Бокова, Наталия Герман и Игор Лукшич? Да, Бокова понастоящем оглавява ЮНЕСКО, но вие все пак името ѝ е неизвестно, подчертава Дайър в коментара си. 

Друг въпрос: защо, за Бога, има толкова много източноевропейци (8 от 12-те кандидати идват от този регион) сред кандидатите? Защото сега е „редът” на Източна Европа. Този регион винаги беше пропускан до края на Студената война, защото страните от Източна Европа бяха под съветски контрол и следователно не отговаряха на неписаното "без-генерален-секретар-от-Велика-сила" правило.

Всъщност защо Източна Европа е цял отделен регион, при положение, че цялото й население от Полша до България е по-малко от населението на Бангладеш, Бразилия или пък Пакистан? Отговорът отново е същият: решено е тази част на Европа да се разглежда отделно, защото е била окупирана от съветските войски и повечето правителства там са били управлявани от Москва. Историята тегне с цялата си сила над ООН.

Но сега има известен напредък. Половината от кандидатите тази година са жени и витае силно чувство, че е крайно време представителка на нежния пол да стане генерален секретар. Налице е също така и опит да се направи процесът по-"прозрачен”. Другото обаче е непроменено. Съветът за сигурност все още излъчва един кандидат, който не наранява чувствата на никоя от великите сили, а след това Общото удря печата под този избор.

Още нещо, за което сигурно се питате: защо тогава изобщо трябва да се избира такъв човек, след като ООН няма свои собствени военни или финансови ресурси? Това ще доведе само до фрустрации, защото генералният секретар не може да действа независимо от волята на великите сили, защото - изненада - те са го определили така.

Все пак позицията си струва и за нея винаги ще се намерят желаещи. Генералният секретар може да бъде гласът на световната съвест, когато има масови нарушения на правата на човека. Освен това той може да организира мироопазващи мисии, за да спре ужасите, които се случват по света (ако великите сили са съгласни, разбира се).

Редактор: Гергана Тенева