С какво ще го запомним

Италианецът Дарио Фо, един от най-известните драматурзи и театрални актьори и носител на Нобелова награда за литература за 1997 г., почина днес на 90-годишна възраст, предаде БТА.

Новината беше потвърдена от Марио Пировано, дългогодишен приятел на писателя и изпълнител на творбите му на английски език.

Фо е починал в болница в Милано, където е бил приет преди 12 дни с проблеми с белия дроб, съобщи в. "Кориере дела Сера".

ДАРИО ФО - ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ (ГАЛЕРИЯ)

„Със смъртта на Дарио Фо Италия загуби един от най-великите си характери в театъра, културата и обществения живот. Неговите сатирични произведения, изследвания, сценична работа и многостранна артистична дейност са наследството на големия италианец към света", каза италианският премиер Матео Ренци, цитиран от БГНЕС. 

Дарио Фо е роден на 26 март 1926 г. в Санджано. Той е прочут драматург, театрален режисьор, киноактьор и композитор. Фо използва методите на комедия дел арте и работи в тясно сътрудничество със съпругата си - театралната и филмова актриса Франка Раме.

Написал е над 70 пиеси, които се поставят в над 50 страни. Сред най-известните му творби са "Няма да платим, няма да платим", "Случайната смърт на един анархист", "Грешката е вярна", "Лукреция Борджия" и др. 

Дарио Фо, самопровъзгласилият се "клоун", си спечелва световна слава със сатиричните си, подривни пиеси и невероятните си актьорски умения.
Нобеловият комитет определя Фо като подражател на "шутовете от Средновековието, които са бичували властта и са отстоявали честта на потиснатите". 

През 2007 г. в. "Телеграф" нарежда писателя на седмо място в класация за стоте най-значими живи гении, заедно със Стивън Хокинг.
Роден на 24 март 1926 г. в италианско селце на брега на езерото Маджоре, Фо израства с рибари, контрабандисти и разказвачи, които го научават на любов към играта и рецитирането.
Изкуството на Дарио Фо комбинира изтънчената сатира и социалните критики с гениални импровизации и скатологичен хумор. През седемте десетилетия професионален живот, той е бил съден за клевета десетки пъти, арестуван за различни провинения, бил е цел на италианските тайни служби и му е била отказана виза за САЩ.

Италианският драматург е прочут с безмилостната си политическа сатира, а театралните му произведения, заедно с тези на Чехов, Брехт и Шекспир бяха забранени в Турция след опита за преврат. 

"Днешна Италия е ужасяваща. Тя не отваря пространство за критичния дух. Абсолютната вулгарност на Силвио Берлускони роди силна социална "поляризация”. Така богатите стават още по-богати, а бедните – още по-бедни", заявява Дарио Фо приживе, цитиран от БГНЕС. "Много честно казано, не виждам как ще можем да се измъкнем от това общо пропадане. Берлускони реализира чудо от цинизъм, предизвиквайки народните класи - и някои хипнотизирани интелектуалци – да се приспособят или да сътрудничат с политическите партии с дясна насоченост, както и да получат своята част от увеличението на корупцията. Би било наистина абсурдно да си представим Берлускони като нормална личност! Той прилича на това двуглаво чудовище – полу Убу, полу Путин, което получихме, Франка /съпругата на Дарио Фо, бел.ред./ и аз, поставено в спектакъл от 2000-та. Берлускони е абсолютен шампион в copovilgimonte (вкарване в заблуда) на италианския народ. Откакто бе министър-председател съдбата на всички онези, които мислят в Италия не е завидна! Ил Кавалиере направи Италия по-бедна и безмозъчна Италия и, под претекст да не налее масло в огъня, той напълно потисна и пороби всеки, който можеше. Матео Ренци, според мен, е също продукт на тази берлусконска школа. Той се гмурна умело в пукнатините, отворени от берлусконската разрушителност и приложи незабавно стратегията „против” – против синдикатите, против училището, против културата – които са толкова традиционните бастиони на лявото. После той наложи на цялото италианско население забележителни жертви. Не мислете, че това е свършило. Да прибегнем до фигура от комедия дел арте: Ренци е човекът, който говори, жестикулира разклащайки много силно колене, за да ни накара да повярваме, че върви напред. И при това той не помръдва и на милиметър. Залага върху чисто оптичната илюзия. Очаква се от медиите да осъдят лицемерието му, неговата неподвижност".