Лицата на NOVA за социалните мрежи и каналите за видеосподеляне

Шестата церемония по награждаване на победителите в журналистическия конкурс Mtel Media Masters предстои на 18 октомври. Всяка година надпреварата търси най-добрите журналистически материали, които показват как технологиите, иновациите и научните открития влияят върху живота ни и го променят. По какъв начин обаче технологичните промени повлияха самите медии, оплетена ли е днес журналистиката от социалните мрежи и как се правят новини в интернет матрицата, в която живеем: всички тези въпроси бяха повод за срещата ни с Ани Салич и Ники Дойнов, едни от най-харесваните новинарски лица, които са на екран от близо две десетилетия.

Ще „изяде“ ли интернет телевизиите?

Ани Салич: Днес всички имаме устройства, които са поне „3 в 1” – на телефона може да се слуша музика и радио, както и да се гледа видео в различни формати, той притежава цифрова фотокамера, функции на персонален компютър и дори игри. Доказателство, че телевизията е излязла вече от своя традиционен доставчик са сайтове като YouTube, MySpace и Vbox7, които предлагат не само видео клипове, но и цели забавни и спортни предавания, новинарски емисии и шоу програми... И въпреки това смятам, че телевизията ще преживее тази конкуренция... Особено по нашите ширини, където традиционно хората са свикнали да гледат и да се информират от екрана. Просто и телевизията постоянно се променя и започва да върви в крак с новите технологии.

Ники Дойнов: Интернет „изяде” всичко, далеч не само телевизиите! Ние станахме интернет и мрежата стана телевизия, даже много повече. Което, не знам доколко е добре, защото преди се караха на децата, че прекаляват с телевизията - сега живеят в интернет. Можете да дойдете при нас и да ни кажете, че нещо не ви харесва. Но можете ли да отидете при интернет!?

Всеки човек със смартфон в ръка днес репортер ли е?

Ани Салич: Всеки може да бъде репортер със смартфон, ако има достатъчно бързи и точни реакции. За пример - ако си спомняте турският президент Ердоган се обади на телевизионната водеща Невсин Менгу посредством приложението Facetime, докато тя беше в ефир, като призова турците да излязат на улиците, за да предотвратят опита за преврат. Знаете какво се случи след това - едно единствено обаждане пребори военната машина на хората, които стояха зад преврата. Но, за да си истински репортер, е нужно много повече от смартфон в ръката – да разчиташ на опита си да отразяваш обществено значими събития, да си обективен, да си заслужил уважението и доверието на хората с всичко, което правиш, 24 часа в денонощието.

Ники Дойнов: Не. Той е свидетел на нещо и може да го сподели, далеч преди репортер да го е видял. Но винаги, сигурен съм в това, винаги информацията ще има нужда и от професионално представяне, даже, дори и да не ви харесва - от редакция. Справка, рубриката „Без коментар“ по Евронюз, където материалите са без участие на репортер, напълно натурални, далеч не е сред най-гледаните новинарски предавания.

Каква е разликата между журналистиката и публичното изразяване на мнение в социалните мрежи?

Ани Салич: И двете са отговорност на тези, които ги правят. И в този смисъл и двете могат да доведат до значими последици, но има разлика, защото журналистиката е подложена на контрол и подлежи на наказание, ако не е обективна, а публичното мнение в социалните мрежи може просто да оплюе незаслужено някого и да си остане ненаказано. Така че не можем да поставим знак на равенство между двете.

Ники Дойнов: В отговорността. В мрежата говориш от свое име и даваш свои оценки. И това е много хубаво и лесно. Когато обаче даваш информация на далеч по-голяма аудитория и това е твоята професия, твоето призвание - няма място за лични коментари, ако говорим за чисто новинарска журналистика и професионално отношение. Изкушението да направиш собствен коментар е огромно във всеки репортаж или емисия, но дебелите учебници и етиката ти на журналист го забраняват.

Какво прави една новина значима/смислена?

Ани Салич: Така наречените новини „news you can use” са много полезни за хората, защото там на практика се обяснява как да си спестят някой проблем или как да решат дадено затруднение. Но естествено и всички значими геополитически събития, свързани с конфликти, горива или международни договорености, които могат да се отразят на нашия регион или държава, също са от значение за зрителите ни.

Ники Дойнов: Не знам отговора, защото колкото хора, толкова и мнения за това кое е значимо и смислено и кое не. Ако направим анкета, няма да се учудя, ако много хора кажат, че са гледали емисията ни заради последната новина, която е значима за тях. Но „значимо“ вероятно е по-краткият вариант на „засягащо голям брой хора“, така че смисълът на „водещите новини“ е някъде там.

Как се разпознава достоверната информация в информационното море днес?

Ани Салич: Когато се цитира от всички сериозни информационни източници и печели интереса на публиката не за час или два, а продължава да се следи развитието й означава, че е значима за зрителите.

Ники Дойнов: Е, това вече е въпрос на занаят. Всеки, който изкарва хляба си с това, има достатъчно възможности да открие истинската информация в това, дори не море, защото морето е прекрасно нещо, а в това информационно блато, в което живеем, дори без да си даваме сметка. Обаче не е лесна работа, особено откакто интернет взе под крилото си блатото.

Технологиите промениха начина, по който аудиторията получава/следи новините. А промениха ли начина, по който журналистите работят с източници?

Ани Салич: Достъпът до информация вече е по-лесен, по-бърз и по-достоверен. За пример, когато се случи атентат в Париж, ние вече предаваме на живо, като използваме първо кореспондентите си на място. Обикновено още с първия полет за мястото на събитието заминава и репортер. Важно е да реагираме своевременно, за да могат зрителите ни да получат от нас най-бързата и точна информация за дадено събитие, без значение дали се случва в България или в чужбина.

Ники Дойнов: Същите технологии улесниха и нашата работа, ако говорим за пестене на разстояние и време. И все пак, сигурно и в 22-ри век, журналистът, ако още го има, ще трябва да бъде на мястото, за което информира, за да бъде убеден в достоверността на информацията и източниците си. Иначе, да го кажа така, ретранслираш, а не предаваш информация.

Как влияят социалните мрежи върху качеството на традиционните медии?

Ани Салич: Една теза или информация от социалните мрежи може да насочи вниманието на всички медии в една и съща посока. Преди няколко години всички канадци се обединиха в обща стачка в интернет срещу повишаването цената на горивата... с 5 цента, представете си, като в момента литър гориво там струва около един лев. Всички те се информираха през интернет, не зареждаха една седмица гориво, премиерът им заплаши веригите - монополисти със сериозни данъци и цените бяха свалени. Ето ви ефективен начин за споделяне на информация в интернет, създаване на новина и отразяване в медиите.

Ники Дойнов: Показват много добре как и колко лесно се манипулира огромна маса хора, често пъти от абсолютно измислени информации, буквално както се измислят приказки. Само че лоши приказки! Традиционните медии, а под това разбирам тези, останали верни на старите правила за проверена информация и качествена журналистика, много лесно могат да залитнат в тази посока на необятни измислици и да унищожат пътя си дотук. Това си е предизвикателство във време на виртуална и всякаква друга реалност в главите на хората.

Успешно ли използва телевизията социалните мрежи като средство за комуникация с аудиторията си?

Ники Дойнов: Всъщност, няма успешно или неуспешно, защото всички сме в матрицата – ИНТЕРНЕТ! Там живеем и всички сме в социална мрежа, която е доста оплетена.

Знаете ли повече за аудиторията си и нейните интереси във времето, в което почти всеки споделя почти всичко онлайн?

Ани Салич: Като най-голямата медийна компания в България и лидер на телевизионния и дигиталния медиен пазар у нас мисля, че познаваме добре аудиторията си и нейните интереси и очаквания. Нещо повече - стремим се винаги да сме подготвени за случващото се, в унисон с динамиката в нашата професия, следим тенденциите и смятам, че имаме и възможностите, и платформите, с които да достигаме до зрителите и онлайн потребителите по най-атрактивния и удобен за тях начин. Освен в ефир, нашите новини се гледат и в сайта ни Nova.bg и в канала ни във Vbox7.com, през мобилните устройства от всяка точка, имаме канал и в Youtube за всички, които искат да ни гледат и в чужбина. Използваме активно FB Live и профила ни в Instagram, съвсем скоро ще могат да ни открият в още социални мрежи и популярни платформи.

Ники Дойнов: Да го кажем така: хората казват, че искат повече добри новини, но често нашите проучвания показват, че най-гледани са лошите новини, проблемите. И не е ли нормално, когато това опира до всеки, когато за проблемите се говори, за да се решават. Така че опитът сочи да не се предоверяваш на всичко споделено, което виждаш в тази прословута мрежа. Освен всичко друго, за което говорихме, журналистите имат и инстинкт, който да ги води.

Спада ли доверието към традиционните медии и може ли да се говори за обезценяване на журналистическата професия?

Ани Салич: Доверието не е нещо преходно и ние се нуждаем от това да вярваме на някого всеки ден, във всяко свое действие. В журналистиката то идва тогава, когато зад него има солиден опит, качество и коректност, натрупани с години упорита работа, следване на журналистическите принципи и отдаденост. Зрителите усещат всичко това и мисля, че винаги ще имат нужда от тях. Дали в телевизионен вариант, дали онлайн, или ще намерят някаква друга форма – времето ще покаже.

Ники Дойнов: Най-традиционната медия – вестниците, получиха първи жестокия удар от технологиите и милиони верни читатели просто спряха да ги купуват. Ръката бързо свикна да държи вместо хартия, пластмаса с екран. Следващите поколения няма да познават удоволствието от стоенето в кафене с вестник в ръка. По всичко личи обаче, че и в България, и по света вестници пак ще има, макар и пластмасови или даже виртуални. Защото ще има хора, които да събират и продават информация по същите стари правила, но с технологии от 21-ви век. Обратното на всичко това е анонимността. Тези, които пишат, снимат или записват гласа си за радиото, тях все още ги наричат журналисти!

Интервю: blog.mtel.bg