Ужасяващи възприятия: Трипофобия или страхът от дупки

Виждате пчелна пита, дупчиците на палачинка, слънчоглед или кожа с белези от акне. Побиват ли ви тръпки? Ако отговорът е да, твърде вероятно е да страдате от трипофобия или страх от дупки и подутини.

За него за първи път се заговаря през 2005 г. в социалните мрежи. А впоследствие се оказва, че около 20% от жителите на планетата са развили трипофобия. Повечето от тях – без дори да подозират.

ОБРАЗИ, КОИТО ЗАСИЛВАТ ТРИПОФОБИЯТА, ВИЖТЕ ТУК

В продължение на осем години италианският компютърен специалист и музикант Паола Барра недоумява защо вида и снимките на предмети с малки дупчици по тях предизвикват истински ужас у нея. Един ден случайно открива в Google сведения за трипофобията. Решава да създаде Facebook група, чрез която да информира и други страдащи от фобията за нейните особености. Страницата вече има над 6000 харесвания.

Членовете на групата описват как се чувстват, когато гледат снимки на надупчени предмети. Казват, че най-често получават силен сърбеж по пръстите, изпитват отвращение, започва да им се гади, а в някои случаи – дори и повръщат.

Въпреки че трипофобията все още не е призната официално за вид заболяване, има експерти, които изследват влиянието на образите с дупки върху психиката. От 40 години насам Арнолд Уилкинс, професор по психология от университета в Есекс, Великобритания проучва странните начини, по които някои хора реагират при вида на повтарящи се мотиви, пише австралийският сайт news.com.

Първият пациент с подобна фобия, когото Уилкинс лекува, е канадка, получавала припадъци, виждайки много успоредни линии. Тогава казусът бил изолиран. Сега обаче съвсем не е така, твърди специалистът.

„Между 10 и 20 на сто от населението на света има подобни проблеми”, казва Уилкинс.

Напоследък той и докторант по философия работят усърдно върху изследването на трипофобията. Установяват, че смущаващите за някои образи – били те линии или дупки, имат един и същ ефект върху зрителните възприятия. Те предизвиквали по-голямо окисляване на онази част от мозъка, която отговаря за зрителните възприятия. Това карало мозъка да работи по-интензивно, което пък претоварвало зрителната система.

Уилкинс подозира, че за трипофобията може би има и еволюционно обяснение.

„Трипофобичните образи имат същите характеристики като окраската на някои отровни животни. Така че, възможно е да отвращението на хората да е свързано именно с този дълбоко вкоренен страх”, обяснява психологът.

Фобията може да се засили или потисне от множеството изображения, които откриваме в мрежата, търсейки информация за странното състояние. Разпространяват се множество снимки, на които са наставени фотоси на различни надупчени материи, растения и т.н. върху такива на части от човешкото тяло. Така се създава илюзията за отблъскващо кожно заболяване.

Според Паола Барра публикуването на подобни снимки във Facebook страницата й й помогнало да преодолее ужаса си до известна степен. Според Арнолд Уилкинс обаче те могат дори да породят трипофобия.

Редактор: Маргарита Стоянчева