Това признава тя пред "Стандарт"

Гери Малкоданска, която от близо седем години е телевизонно лице, харесва всичко в работата си - динамиката, адреналина, дори стреса. Ласкае се, че може да бъде полезна на обществото. Коментира, че някои хора искат да чуят истината и нищо друго освен истината за времето, но други пък не. Личен избор - като да пиеш кафето с или без захар. Тя обаче е удовлетворена от връзката с аудиторията и е благодарна за всички информации, които идват от "драгите зрители". Още повече, че по-младата аудитория на NOVA, която предпочита интернет пространството, винаги може да следи всичко за времето и в сайта Sinoptik.bg, а в мобилното приложение има информация за над 80 000 населени места в България и по света. А любителите на зимните спортове могат да се информират подробно за обстановката в зимните ни курорти, защото в сайта на NOVA има картина от уеб камерите по пистите и информация за съоръженията.

По темата

„Откакто се помня, зимата винаги успява да ме изплаши. Никога не съм крила, че съм "дете на пролетта", казва пред „Стандарт” Гери Малкоданска.

„Предпочитам топлите сезони и определено не се спогаждам с минусите при температурите, със студения вятър и снега. Бялата приказка според мен трябва да се случва само около Коледа и Нова година. Или пък на дълга ваканция в планината. В интерес на истината, помня и по-страшни преспи от сегашните - дали защото ръстът ми е бил наполовина...”, шегува се тя.

„В ученическите години се радвахме на така желаната "дървена" ваканция. Но да отразявам всичко това за NOVA, си е предизвикателство, адреналин, отговорност. Да контролираш тялото си до такава степен, че да не бъде подвластно на студа, докато си навън, да резюмираш цялата информация в няколко минути, да реагираш адекватно. Да действаш на минутата - защото в подобни моменти нищо не е константно. Разбира се, невинаги всичко се случва по вода. При живия ефир рисковете са много, но това го прави по-атрактивен. Понякога е по-добре да бъдеш по-експресивен и дори да стреснеш хората. Защото след като си тръгнеш от работа и чуеш за катастрофа с фатален край, си задаваш въпроса: "А не трябваше ли да изкрещя в ефир: "Не тръгвайте на път! Не тръгвайте! Вали, хлъзгаво е. Просто не тръгвайте". И все пак ние не можем да казваме на когото и да било какво да прави. Но можем да го предупредим да бъде внимателен. И да сме напълно откровени с него. Самите ние почти всекидневно се борим с метеорологичните обстоятелства. Често това остава извън ефир - тичане по стълби, непоносима жега, арктически студ, силен вятър. По време на жива връзка поведох неистова борба с чадър - валеше и духаше много силно, а чадърът буквално брулеше лицето ми. От разстоянието на времето ми се струва доста комична случка, но в конкретния момент сълзите напираха в очите ми”, добавя Гери.

Цялото интервю с нея четете в „Стандарт”.