Моето и твоето поскъпване - как да го изчислим?
Храните играят най-сериозна роля за инфлацията у нас, която от началото на годината е 2,6%.
През август най-много поскъпват краставиците - с над 20 процента. Хлябът повишава цената си с около процент.
Няма как да не си зададем въпроса защо при това положение статистиците отчитат само 0,5% инфлация за август. Отговорът потърси репортерът на Новините на Нова - Нели Тодорова.
По правило Националният статистически институт следи средни цени на стоки, които се ползват най-масово – и хранителни, и нехранителни. Тъй като средна цена може да има, но не и среден човек, то средната инфлация, изчислена от статистиците, няма как да отговаря на поскъпването за всеки един от нас.
„Никой не е средностатистически българин. Ясно е, че за един по-беден човек, който основно потребява хранителни стоки и услуги, неговата лична инфлация ще бъде много по-голяма. Ако човек живее на село и си пазарува от селския магазин, който не е включен в това изследване – неговата инфлация може да е съвсем различна”, обясни икономистът Десислава Николова и даде следния пример:
„Ако консумирам основно краставици и те поскъпват с 20% – моята инфлация ще е примерно 10%. Ако 50% от потреблението ви е краставици, а всички останали стоки, които ползвате не се променят, то вашата инфлация ще е 10%.”
По нейни думи, две са възможните реакции при инфлация – да се ориентираме към по-нискокачествени и по-евтини продукти или изобщо да спрем да потребяваме съответните стоки и услуги.
Как да изчислим колко точно е нашата лична инфлация?
На сайта на националната статистика има специален калкулатор. Когато попълним личните си разходи, можем да сравним поскъпването за собствения си джоб със средното.
Отражението на инфлацията върху живата ни е пряко свързано и с доходите. Ако и заплатите се увеличават, то поскъпването ще се компенсира. Замразени доходи и годишна инфлация от 4% обаче означава, че ако миналия август сме купували определени стоки за 100 лева, то днес за същите продукти ще са ни нужни 104 лева.
