Допитването до народа ще е генерална репетиция в помпането на рейтинги преди парламентарните избори...

Изборите имат мирис. Българските често вонят. Агитационната смрад у нас се носи от високопарно-кухи обещания за утопична реалност, а напоследък смело и публично разкрива своя образ.

 

Да се развива ли ядрената енергетика в България – това не е въпросът. Референдумът ще е генерална репетиция в помпането на рейтинги преди парламентарните избори през лятото на тази година. Затова призивът е да се гласува по партийна съвест, по политическо самоосъзнаване.

 

Герберското послание „да натрием носа на Станишев” обезмисля и без това безмисления референдум. СДС пък призова гражданите да не участват в допитването, което председателят на „сините” Емил Кабаиванов, нарече „политически театър”. За лидера на социалистите вотът е опит „да си върнем държавата”. Партиите ни са опиянени в словесна фехтовка.

 

Дали в ролята си на председател на политическа партия ГЕРБ, или в качеството си на министър-председател, смело и публично Бойко Борисов инструктира съпартийците си какво да посочат като личен избор в предстоящия на 27 януари референдум? Ролята в случая няма значение. А при все, че ролите на всъмогъщите са безброй, плътността на потъпканата свобода набъбва.

 

Референдумът в неговия чист вид трябва да е „пряко гласуване, при което населението на дадена държава одобрява или отхвърля някакво предложение”. Референдумът е белег на пряка демокрация.

 

Пряката демокрация от своя страна е „форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите”.

 

Тогава, получилите указания „гербери”, в качеството си на граждани ли ще отидат да гласуват или като идентифициращи се с политическа партия? И какво се случва, ако гражданската ти позиция не съвпада с тази на партията ти? Каква е гаранцията в анонимността на този референдум, ако той е предшестван от инструктаж?

 

Колкото по-близо е денят на вота, толкова по-далеч сме от свободата на избора. Защото изборите ни не просто имат мирис, българските вонят. Те са по сценарий, предварително обречени. Изборите ни си имат рефер.

 

Автор: Галя Станева