От родината до Хавай през протестите и Аляска

Той не е известен. Не е от онези млади момчета, участващи в българските сериали. Работил е в театър. Но не е бил на сцената, а задълженията му са били административни. Пътува, когато може, най-вече на стоп. Пътува към мечтите си и не го интересува дали трябва да прекоси океани, за да ги сбъдне. Просто го прави. Независимо дали става въпрос да стигне до Аляска, или до някой далечен град, за да направи радост на някого. За себе си казва, че целия си живот е прекарал в планината, а Родопите е втората му майка. Обожава времето, когато онова вещество H2O замръзва и започва да пада под формата на снежинки. Твърди, че все още намира смисъл да остане в България, защото независимо от обстоятелствата, човек сам за себе си открива рая. Своя собствен, който никой и нищо не може да му отнеме. Той се казва Димитър, но е по-познат под друго име. С него ще си поговорим преди всичко за връзката между природата, младежкия дух и живота между Рая и Ада.

Защо реши да останеш тук, а не да заминеш като една голяма част от връстниците си?

Заради семейство, приятели и възможността да ходя на планина, когато си поискам.

Ако имаше достатъчно власт, кои щяха да са трите неща, които би променил в държавата?

Не смятам, че съм достатъчно компетентен, за да бъда този, който да промени нещо. На всички ни е ясно, че политическата система по цял свят е абсолютен фалш. Тя е създадена и както историята ни учи - всичко има свое начало и свой край. Смятам, че човек има достатъчно власт вътре в себе си, за да започне да променя и малките неща около себе си, за да стигне до по-големите.

От какво най-много я боли природата? А българската?

Аз съм човек, а като такъв съм и част от природата. И в този ред на мисли нас ни боли най-много от това, че сами не се оценяваме и се самоотричаме и оттам нататък виждаш последствията в този хаос.

Знаеш ли, онзи ден като пътувах с междуградския рейс от Пазарджик за Пещера, си гледах крайпътната зона от началото до края. Нямаше и 10 метра разстояние, без да видя изхвърлени боклуци. Когато се скарам на някого, че си изхвърля боклука през прозореца на колата, отговорите са два – „Ами, те всичко го правят” или „Е, аз по принцип не правя така”. Доста зле се почувствах.

Има едно сметище - до село Капитан Димитриево, което за съжаление, не е по-различно от повечето сметища у нас. Там методът за "рециклиране" е изгарянето на отпадъците. Това образува перманентен ужасен смог над стотици, хиляди декари обработваеми площи и лозя. Тази продукция после кой ще я яде, кой ще каже къде и под какъв режим е отгледана?

Вярваш ли, че ако днес има останали диви и незастроени места, след пет години ще ги има още?

Вярвам, че ние хората сами трябва да осъзнаем важността на този проблем и да не гледаме на него просто като на конфликти между зелени морски чудовища и инвеститори. Аз не съм против застрояването, все пак съм учил в такъв университет, но това трябва да става регламентирано и с определени ограничения или дори забрани. Има зони като резервати, национални, природни паркове и прочие, чието застрояване или забрана за такова е регламентирано не само в нашето законодателство, но и на международно ниво, а собствениците на такива земи трябва да бъдат компенсирани.

Има ли смисъл от екопротестите? Вярваш ли, че те са сила, която може да спре строежите – в планините и по Черноморието?

Първо, не ми харесва това название "екопротести", защото това са протести на едни обикновени граждани, които искат в крайна сметка нещо съвсем нормално - спазване на регламентираните закони, свързани със застрояването на различните отделни зони. Второ - смисъл има, защото така най-малкото хората се подбуждат помежду си, стават все повече и си казват: "Това не ми харесва, не го смятам за редно и аз съм този, който може да промени нещата''. По този начин обществото пряко изявява позицията си. Факт е, че ако ги нямаше тези протести, нямаше да има изобщо обсъждане за строежи на лифтове, хотели и прочие. Те просто щяха да се появят без особени проблеми.

Обожаваш снега, а да „разцепваш пудрата” ти е любимо занимание, за което бленуваш от лятото. В тази връзка – имаме ли нужда от повече лифтове в зимните курорти?

Има курорти, които имат нужда от подмяна на съоръженията и от нови такива, но с това не трябва да се злоупотребява. Погледни Банско от Гугъл Ърт (Google Earth) и можеш да изброиш дръвчетата, останали в гората под Тодорка, а говорим за допълнителни съоръжения. Не можем да се сравняваме с австрийските Алпи по километри писти, защото площта на една държава не винаги е главният фактор в определяне на всичко останало. Австрия е по-малка от България, но минималната заплата е 1100 евро, ако не се лъжа. Просто е абсурдно да се споменават подобни тези.

Наскоро се върна от Аляска. Кои са нещата, които напълниха очите и сърцето ти?

Клишето е "много са". Аляска дълго време беше моята мечта номер 1 и самият факт, че я постигнах, беше достатъчно окото ми да бъде препълнено. Обиколихме страшно много места, видяхме страшно много неща за четири месеца, а в същото време това не беше и 1/10 от Аляска - безкрайна и дива като вселената.

Преживяхме и много неща. Веднъж на връщане от палатки в един национален парк, докато си разказвахме шеги, в непосредствена близост пред нас се изправиха три големи кафяви мечки, видимо разтревожени от гласовете ни. С моя приятел се спогледахме в стил "ти какво пусна в гащите". Тъй като преди да влезем в парка трябваше да минем през кратко обучение за държанието ни спрямо различните диви животни, се разделихме. Започнахме да махаме с ръце бавно и на висок глас да убеждаваме мечките на български, че сме неядливи и така за наше щастие "тримата авери", както ги нарекохме, се отместиха от пътя ни.

Няма как да не те попитам и за срещите ти с американците. Що за хора са те и с основание ли има толкова шеги за интелектуалния им потенциал?

Хората са различни на всякъде. Щатите са голям континент (смее се) и хора всякакви се срещат. Те са нормални хора като всички нас, просто са адски засипани с боклуци - храна и реклами - нещо, което бавно, но стремително идва и към нас. Все пак има една прослойка на "реднеците", които в повечето случаи са символ на пословичните американци, за които всички сме слушали, но в края на краищата всеки народ и общество си има своите "артисти"

Разкажи ни повече за пътешествията си - за далечните и не толкова далечните, и за тези към мечтите.

Не съм пътувал кой знае колко много извън страната ни, но си спомням, че при първото ни излизане с един приятел решихме да си купим билети до Виена. Парите ни стигнаха само за билети на връщане, тъй като бяха евтини, а на отиване се наложи да тръгнем на стоп. Оттам нататък нещата се поотпушиха и направихме още някое друго стопаджийско излизане и така... В България си пътувам предимно на стоп от ученик. Като си спомням първия ми път - бях 2-ри клас, с комшията решихме да се спускаме с едни подобия на "лонгбордове" от Св. Константин към Пещера. Аз малко се страхувах, но Петьо каза, че всичко ще бъде окей и така две хлапета направиха поредната ежедневна щуротия, която по-късно се превърна в част от живота ми.

Кои върхове мечтаеш още да покориш?

Делта - връх на сладоледа (смее се). Новите ми мечти са да открия себе си на професионално ниво - нещо, което все още не съм направил, въпреки че една дипломна ме дели от завършване на специалността „Устройство и управление на земи и имоти” в УАСГ, а с оглед на пътуване - Нова Зеландия, Тибет, Шри Ланка и завръщане за година в Хавай.

По-добра представа за една малка част от пътешествията на Димитър може да добиете, ако разгледате галерията. Пожелаваме ви приятно пътуване и повече смелост, когато правите крачка към следващата мечта!

Автор: Миалена Халваджийска