Или за мъките на един обречен бунт…

Преведоха 4 милиона лева на оръжейниците от Вазовските машиностроителни заводи. Щастливата новина бе съобщена лично от премиера Бойко Борисов на брифинг в Министерския съвет. Тези пари ще бъдат достатъчни, за да се изплатят заплатите на работниците. Поздравления! И за Бойко, и за работниците! Но най-вече за хората, които работят във ВМЗ-то заради тяхната издръжливост и заради това, че не се предадоха пред трудностите.

3200 души протестираха неуморно цели 22 дни. Въпросът с приватизацията на Вазовските машиностроителни заводи вълнуваше хората и бе една от най-четените новини в медийното пространство. Журналистите като че ли се закотвиха пред вратите на завода в Сопот и не искаха да си тръгнат без да са разбрали какво се случва. Нормално – това им е работата – да питат и да получават отговори. Само че този път отговори нямаше!? Всеки ден ситуациите се меняха и отговорите, които се даваха в понеделник, във вторник вече не бяха същите. Хаос и бъркотия.

Принципалът очакваше заводът да бъде купен от „Емко” ЕООД. Само че фирмата се отказа в последния момент и не подаде документите си в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В тях липсвала задължителната оздравителна стратегия, която да повлияе на поръчките на предприятието и не на последно място на заплатите на работниците, които от месеци мизерстваха.

Спирането на покупката на завода влоши още повече нелеката обстановка. Хората се вдигнаха на бунт. Дни наред затваряха подбалканската линия София – Бургас, но това не помогна. Протестираха пред завода, и това не помогна. Техните деца дойдоха да протестират с тях, пропускайки часовете в училище – за жалост, и това не помогна.

Някъде по средата на всички тези действия обстановката заприлича на срутен мост, свързващ двата бряга на реката. От едната страна работниците казваха „Гладни сме!”, а от другата страна отвръщаха: „Няма купувач, няма и пари!” Кредиторите също решиха да се обадят – този път, искайки заводът да обяви несъстоятелност. ВМЗ-Сопот дължи около 100 млн. лв. на кредитори, 50 милиона на държавата и още 3 милиона за заплати. И омагьосаният кръг взе да се стеснява.

Оръжейниците останаха без пари, без ток, тънещи в мизерия и „изпратиха” филия с лук на премиера Борисов. Той обаче съзря скрит подтекст и заяви, че и той навремето е ял филии с лук, но не носел златни пръстени и призова една от работничките да продаде семейните си ценности. Само че журналистите се питахме дали, като изразходва парите от семейните си спомени, някой от депутатите щеше да й преотстъпи заплатата си, за да може жената да оцелее в Сопот? Но едва ли някой би отговорил на този въпрос. Просто защото всеки в България гледа от своята камбанария.

И както често се случва в нашата мила родина, оръжейниците отново взеха нещата в свои ръце. 450 души доброволно напуснаха работа и отидоха в бюрото по труда, за да може поне оттам да получат някой лев. Останалите чакаха. Но не заплати, а съкращения. Защото, както се оказа, ще има такива. Правителството започна да спори със синдикатите – едните искаха да се освободят 900 души, другите - около 500. Но да се постигне разбирателство по този казус, се оказа доста трудно.

Хубавата новина дойде в петък. Лично премиерът Бойко Борисов обяви, че от чужбина са преведени 4 милиона лева, които ще стигнат за заплатите на служителите. Честито! Хората ще могат да си платят сметките за ток, да купят храна за трапезата си и ще изчистят борчовете в магазина, където са купували продукти на вересия. Съдбата на завода обаче остава неясна.

А лошото е, че никой не дава обяснение каква е тази международна сделка, какво ще се произвежда оттук нататък и колко от оръжейниците ще запазят работата си. Остава отворен и въпросът дали целия регион ще остане без препитание. Какво се получава - след като се изплатят заплатите на служителите, ръководството на предприятието трябва да прецени кои от производствените дейности да запази. Това обаче няма да им попречи да бъдат извършени съкращения. И така, докато мъдрите се намъдруват и изчакват подходящо решение за ВМЗ-Сопот, служителите във Вазовските заводи най-вероятно сами ще трябва да решат съдбата си. Но как ли ще ги завари утрешният ден?

Автор: Анелия Тодорова