Как изглежда модната индустрия зад кулисите и какво има на края на подиума?

Очарователният модел Михаела Бориславова само за няколко години успя да превземе модните подиуми у нас и зад граница. Тя започва да се занимава с мода на 20-годишна възраст, след като агент на Ивет Фешън открива таланта ѝ. Едва няколко седмици след като подписва с агенцията, започват модните ѝ ангажименти. Фотосесии за някои от най-големите списания у нас, последвани и от десетки ангажименти зад граница, сред които Лондон, Милано, Маями и Истанбул.

 

Роденият в София модел учи в Софийски университет до 2014 г. и смята да продължи образованието си в модната столица Милано със специалност интериорен дизайн. В това време смята да продължи с ангажиментите си пред камера и на подиума.

 

Обича България, но в момента смята, че икономическото, политическо и чисто битово състояние у нас не предоставя възможност за израстване и реализация. Това води до кратка раздяла, но все пак признава, че някой ден може да се завърне у нас.

 

Михаела отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”, в която всяка седмица Ви представяме най-успешните и харизматични българки, сред които Теодора ДуховниковаМаноела ИвановаОлга МодеваНелина ГеоргиеваВера Йорданова, Михаела Филева и Нели Атанасова.

 

Скоро ти предстои пътуване до Италия. За постоянно ли ще останеш там?

 

- Не. Ще отида за няколко седмици, през които ще съчетая полезното и приятното. Смятам да продължа образованието си там, защото това е най-добрата школа в Европа, свързана с това, с което искам да се занимавам. А пък и Милано е град с невероятна енергия.

 

А какво мислиш за България?

 

- В момента не мога да предоставя нищо на държавата ни. А и тя не може да ми даде нищо, затова ще се разделим за кратко. Може би някой ден ще се завърна. Надявам се до тогава положението да е по-добро.

 

На какво ниво е модната индустрия у нас?

 

- За съжаление ситуацията не е особено благоприятна. Поради икономическите условия в момента, нашия бизнес също претърпява известни промени. Много от качествените кадри в модата у нас търсят реализация зад граница. Това оказва негативно влияние, не само в нашите среди, но и в много други.

 

Какво според теб значи определението „модел”?

 

- Закачалка за дрехи. В последните 10 години моделът се превърна точно в това. Ако преди е трябвало да бъдеш нещо повече от красиво лице, сега не само личността остава на заден план, но и външния вид. Големите имена в индустрията предпочитат да залагат на по-безлични лица, за да могат да изпъкнат с творбите си.

 

В момента на този термин в България се гледа с лошо око, на какво се дължи това?

 

- Тесногръдието, невежеството, завистта. Това е типично българска черта – че всичко хубаво, което се случва, задължително трябва да бъде лошо или да има нещо пошло зад него. Няма точен термин за това явление.

 

Кои според теб са топмоделите и има ли такива в България?

 

- Линда Еванджелиста, Синди Кроуфорд, Наоми Кембъл, Клаудия Шифър, Бианка Балти, Адриана Лима, Кандис Суейнпуул… Не мога да кажа, че имам любим модел. Но в България няма топмодели, просто защото няма мода. И Златките са „модели”. Това ни пречи да си вършим работата, защото хората придобиват много грешно мнение за цялата професия и индустрия. От там се получава много дълъг порочен кръг, затова отиваме зад граница. Или трябва да си променим идеята за модата като цяло, или да се примирим с това, че ще работим навън.

 

Грозно е съотношението моделки/нация. Няма достатъчно работа за всички, защото моделите са прекалено много, а работата – прекалено малко. Това също оказва влияние. Тук не вирее този вид бизнес.

 

И все пак, кои според теб са най-красивите българки?

 

- Кристина Милева, Силвия Димитрова, Диляна Попова. Не мисля, че има жени, които могат да бъдат определени за най-красиви. Всяка една жена е красива сама по себе си. Ако има кой да я нарече най-красива, значи е.

 

Лесно ли се завързват приятелства в модния бизнес?

 

- Много лесно се завързват запознанства, които трудно прерастват в приятелства. Хората се срещат непрекъснато. Темпото те задължава да прекарваш огромно време с тях, но те приключват така както са започнали – изведнъж.

 

А има ли хора, които мразиш, или които те мразят?

 

- Които ме мразят има със сигурност. Но аз не мразя, защото винаги се опитвам да видя най-доброто в хората. Винаги тръгвам с позитивна нагласа към всеки един човек. Опитвам се да намеря причина за всяка една постъпка, което винаги е в мой ущърб, защото се разочаровам. Но и аз имам граници. Цялата тази нагласа предизвиква по-скоро негативни емоции у другите.

 

Смяташ ли, че моделите днес са надменни?

 

- Да. За съжаление това е заложено във всеки един човек. Стечението на събитията го предизвиква рано или късно. От теб зависи доколко ще му позволиш да те определя като човек. Суетата води до надменност.

 

Модата ли е била твоята цел?

 

- Никога не ми е била мечта или цел. Просто се случи. Видях възможност за пътуване, порастване, среща с нови хора, което винаги е било зареждащо. Доста пораснах през последните 4 години. Имах нужда да пътувам и да съм самостоятелна. Никога не съм искала да съм по големите подиуми, да съм на корицата на „Вог”. Не се събуждам сутрин с мисълта, че трябва да бъда в кампания на „Шанел”. Не ми е водеща сила и цел. Това ми помага да приемам по-лесно провалите и неуспехите.

 

Имаш ли такива?

 

- Всеки един модел има. Не можеш да бъдеш първа на всеки кастинг, не можеш да хванеш всяка работа.

 

А коя е твоята цел?

 

- Целта ми е да имам образование, професия и да работя в офис от 09:00 до 17:00. Това ми е мечта от 4-годишна. Предлагаха ми да се снимам още на 12 години, но тогава отказах. Исках да имам нормално детство и да вляза в университет. Все такива прости неща. Ако бях приела, нямаше да имам тази възможност.

 

Красотата оказва ли влияние върху успеха?

 

- Да. Тъжен факт е, че външният вид влияе на целия ни живот, на професионалния ни път и на социалния ни статус. „Красотата” не се слага в рамката на стандартното разбиране, тя може да бъде открита във всичко.

 

А кои са истинските модели за подражание? Има ли хора, на които ти се възхищаваш?

 

- Не, нямам. Нашият „хайлайф” не дава храна за размисъл. Господ е казал „не си правете кумири”. А хората на които трябва да се подражава? – Хората които са успели да оцелеят.  

 

Автор: Рой Хил