Малкото момиче, търсещо мястото си в големия свят – ексклузивно пред NovaNews.bg

Надежда Ламбрева. Интелигентна млада жена, талантлив художник и писател, самоуверен търсач и успял модел – това са само няколко от определенията, които описват 24-годишната бургазлийка. Признава, че голямата ѝ страст е писането, но също така е свързана силно с всеки друг вид изкуство. Освен това се интересува от езотерика, теории на конспирацията, история и природни науки, но все пак казва за себе си, че „в този голям свят тя е просто малко момиче, което се опитва да си намери място в него”.

 

Тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”, в която Ви представяме някои от най-успелите и привлекателни българки.

 

Модел или писател?

 

Работя в модната индустрия, но тя не е основното ми занимание. Писането е най-голямата ми страст. Но също така се чувствам силно свързана с всякакъв друг вид изкуство. Това е моят начин да изразя себе си и да излея на хартия или платно вътрешните си борби, присъщи за всеки.

 

Може ли да ни цитирате свой стих или част от свое произведение?

 

- Да, разбира се:

 

Покварени души

 

И дали сред този фарс на пошлост и коварство,

ще запазиш ти душата си неопетнена?

Дали тя за теб е най-голямото богатство

като от толкова омраза тя е силно наранена.

 

Дали  надделява жаждата за материалното?

И колко още бентове ще трябва  да издигнеш,

за да избегнеш тъй катастрофалното

и със пропастта на Ада ти да се разминеш.

 

О, ти сган прекрасна, колко хубаво живееш!

В самозаблудата тъй сладко се сънува,

когато само за покварата копнееш,

а сърцето тайно за частица щастие бленува.

 

Но нима ще го намериш ти сред суетата

на своите празни дни, пропити със отрова

и очите стават слепи те за красотата,

а  на сърцето ти тежи ръждясала подкова.

 

Ще има ли в Чистилището толкоз място?

За толкова погинали души

И струва ми се там ще стане много тясно,

Ще успееш ли своята  да спасиш?

 

Имате ли свое любимо произведение?

 

- Не е лесно да избереш любимо, но все пак има неща, които са писани в преломен момент от живота ми и имат сантиментална стойност. Доста съм критична към себе си и затова винаги искам да надграждам това, което съм направила до момента. Но се радвам, когато някои оцени нещата ми. Първоначално пишех на български, но впоследствие исках нещата да бъдат достъпни за по-голям спектър от хора и започнах да пиша на английски. Все още съм нова в това, но ми се иска един ден да мога да изразявам себе си на други езици, както го правя на български, искам да пиша на английски, защото предпочитам реализацията зад граница, колкото и да обичам родината си.

 

В блога Ви www.truerealandcute.blogspot.com пише, че харесвате и супергерои. Има ли такива днес в реалния свят?

 

- Герои има и винаги е имало. Срещам ги всеки ден в ежедневието. Смятам, че всеки носи у себе си една суперсила, но трябва да я развива. Моята е именно изкуството, чрез което бих искала да докосна възможно най-много хора. Най-големите герои според мен са тези, които всекидневно се борят с живота. Не ги виждаме, не знаем имената им, но чрез помощта си към другите те спомагат на света да бъде по-добър.

 

Как според Вас може светът да стане по-добър? Кое е първото нещо, което трябва да "поправим"?

 

- Според мен трябва всеки да се научи да бъде човек преди всичко, нещо което като че ли сме забравили напоследък. В днешно време се случва така, че правопропорционално на това, че пълним джобовете си, ние изпразваме душите си. Също така не бива да живеем като вълци единаци, а да приемем, че другите са част от пътуването ни наречено живот и трябва да се научим да ги уважаваме. И накрая, достигнем ли баланса между технологичен прогрес и личностно израстване, ще успеем да си върнем вътрешната светлина, която е някъде дълбоко заровена у всеки от нас.

 

Още от "Красивата България"

Вие самата успели ли сте да го постигнете, или все още има аспекти, в които бихте искала да се подобрите?

 

- Постоянно се боря със слабостите си и се опитвам да достигна до най-доброто си Аз. Това е един дълъг процес, но веднъж започнеш ли, усещаш пречистването, което те прави много по-пълноценна личност.

 

Как се справяте с работата в модната среда, в която интелектът като че ли се смята по-скоро за недостатък, като Вие самата се занимавате с изкуство?

 

Определено не е лесно. Особено когато кажеш "пиша стихове" или "рисувам". Както може да се предположи, това се приема доста несериозно в тези среди. Затова моят начин е да преценявам с кой какво да споделям за себе си. В интерес на истината има много модели, които излизат от клишето "хубава и глупава". Но хората по-скоро ги отъждествяват с фотосесиите им, отколкото с дипломите или езиците, които знаят например.

 

Това в интерес на истината е една от основните цели на рубриката „Красивата България” – да покаже на хората именно хората зад красивата фасада и да превъзпита хората във възприятието им за тях.

 

- Тъжно е, че повечето предпочитат и виждат единствено физическите данни, каква кола има въпросната персона или пък колко маркови дрехи носи. Истината е, че те не правят човека. Но съм сигурна, че с правилния подход може да се достигне до всеки и най-малкото да го накараш да се замисли.

 

Посетила сте доста места по целия свят. Каква съпоставка може да се направи между нашето общество и това в други държави?

 

- Колкото и да не ми се иска да призная, наистина понякога се чувствам много по-комфортно по света, отколкото у нас. Но все пак хората си остават такива и навън. И там има неща, които са ме разочаровали, но в България всичко се случва по един много по-директен и пошъл начин. Съпоставка, която мога да дам като пример, са хората в Тайланд. Там има много бедност, но въпреки това я наричат "страната на усмивките". Там всички са позитивни и не се отчайват, въпреки че живота им е труден. А за родината ни с тъга мога да кажа, че не е същото. Тук на много места се усеща негативизъм и колкото и да се опитваш да го избягваш, той ти влияе по един или друг начин.

 

Защо според Вас хората тук са толкова негативно настроени?

 

- Има странични фактори, които им влияят, разбира се. Това, че хората с власт тук ги подтискат и хората са притиснати в ъгъла от сметки, дългове, чувстват се много неоценени и това идва от държавата. Но и според мен има също така предпоставки, които датират от преди. При нас толерантността граничи със смирение, което понякога не е полезно. Това идва от робството, през което сме свикнали да скланяме глави.

 

Роби ли сме и днес?

 

- Много от нас са. Роби на един цикъл, който се смята за шаблон на това как да протече един човешки живот. Да се родиш, да завършиш училище, после да започнеш работа, да консумираш, да имаш деца, не е всичко в един живот. Уви много хора следват именно този модел, а после си задават въпроса защо усещат празнина.

 

А какъв е ключът към щастието, има ли универсална формула за него?

 

- В никакъв случай няма точна формула. Смятам, че всеки намира щастието в нещата, които обича. За съжаление щастието не е константна величина. Тя може да е кратък момент, в който гледаш в очите на любим човек, удовлетворението от добрина, която си направил. Всеки го намира на различни места. Хармонията и мира със себе си са нещата, които можеш да постигнеш и да носиш в себе си винаги.

 

Как стигнахте до модната индустрия?

 

- Като по-малка изобщо не съм мислила да се занимавам с нещо такова. Признавам дори, че и аз бях предубедена към тези среди. Но съвсем случайно и дори на шега пратих снимки на една агенция. И така в началото започнах с конкурси за красота. После разбрах, че и в модата има много изкуство, ако я правят хора, които работят със страст и отдаденост. Така че нещата се препокриха до някаква степен. По време на фотосесия цари творческа атмосфера. Фотографията сама по себе си е изкуство. В модата обаче засега аз съм била само платното, върху което се рисува, а не самият творец. Може би един ден това ще се промени.

 

Кои са хората у нас, които трябва да служат за пример на останалите? Има ли такива, на които се възхищаваш?

 

- Има един човек, за който се сещам в момента, макар и отдавна да не е сред живите. Това е Петър Дънов. Дори Айнщайн е казал: "Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов". Възхищавам се на позитивизма му и на това, че е разпространявал любов, от която хората имат нужда. За Росен Райчев се сещам също. Той е много утвърден художник по света. Негов портрет на Буш стои в Президентската Библиотека. Има и много други като него, за които бегло сме чували у нас. Българи, които наистина ни славят зад граница.

 

Кои според теб са и най-красивите жени у нас?

 

- В България наистина има концентрация на много красиви дами, които освен външна красота притежават и други качества, които ги правят интересни. Според мен е трудно да се степенува най-красива и по-красива. Около мен има много атрактивни жени, които имат и красива душа. Това за мен лично са най-добрите ми приятелки, които олицетворяват вътрешна и външна хубост.

 

Автор: Рой Хил