Майя Виткова хвърля ръкавицата и отправя предизвикателство към всички, занимаващи се с кино у нас

Съвсем скоро в кината ще се завърти един от новите български филми. Филмът „Виктория” стана известен много преди българската публика да се запознае отблизо с него. Първия път – заради участието си на престижния кинофестивал „Сънданс”*, последвано от поредица други участия на международни и авторитетни фестивали, втория път беше съвсем наскоро, но този път поводът беше неприятен и сякаш отново беше разчоплена една стара, но незараснала рана. Българските режисьори се разделиха на „млади” и „стари”, на „победители” и „победени”, на представени и непредставени сред комисията на Националния център за кино и всичко това в името на избора на българския филм, който ще се включи в надпреварата за 87-мите награди “Оскар” в категорията „Чуждоезична лента”.

 

Въпреки че изборът на комисията се спря върху третия филм от трилогията на режисьора и член на комисията - Иван Ничев, посветена на спасяването на българските евреи през Втората световна война – „Българска рапсодия”, не без основание може да се каже, че големият победител ще си остане филмът на Майя Виткова - „Виктория”. Филмът беше сочен за фаворит още преди гласуването.

 

„Виктория” вдига летвата и достига нови висини в българското кино. В този ред на мисли – Майя Виткова хвърля ръкавицата и отправя предизвикателство към всички, занимаващи се с кино у нас.

 

Първото определение, което може да бъде дадено за дебюта на режисьорката в пълнометражното игрално кино, е „красив”, благодарение на невероятна операторска работа, дело на Крум Родригез и професионализма на монтажиста Александър Етимов и звуковия дизайнер Камен Атанасов. Второто подходящо определение е – „дълбок”. „Виктория” изобилства от метафори и ирония, поднесени по един изключително деликатен и интелигентен начин. Макар и соцът да е засегнат, „Виктория” не дълбае в тази иначе така често засягана тема в българското кино. Важно е да подчертаем, че преходът във филма не е политическо, а емоционално събитие. То бива подсилено и от отличните актьорски превъплъщения и дълбочина на изиграните персонажи. Иначе нежната Ирмена Чичикова напълно преобръща представата за себе си и представя една амалгама от добро и зло. Георги Спасов пък прави едно особено сполучливо превъплъщение в ролята на Тодор Живков. И трето, „Виктория” е „личен”, а това само по себе си обяснява професионализма и любовта, с които е направен.

 

Повече за основанията за конфликт на интереси относно избора на българския филм – кандидат за „Оскар”, може да разберете тук.

 

Своята личната преценка за предимствата и недостатъците на „Виктория” и „Българската рапсодия”, може да направите след 19-и септември, когато ще се състоят официалните премиери на двете заглавия.

 

Автор: Миалена Халваджийска

 

*„Сънданс” е най-големият форум на световното независимо кино. „Виктория” е първият български филм, станал част от селекцията му.