Един X Factor зад кулисите на X Factor

Има ли истински X Factor зад кулисите на шоуто? Този въпрос ни провокира да надникнем зад сцената, за да ГО открием. Той е човекът, който изпраща кандидатите в X Factor на сцената и който първи ги посреща след изпълнението им. Горан Иванов е част от бекстейжд екипа на шоуто. Чаровният младеж се грижи всичко да върви по вода, но и самият той неведнъж е доказвал, че определено притежава дарба. Вероятно сте го зървали за секунда и дори и само за този миг сте усетили неговата харизма. Докъде се простира талантът му и докога ще го държи зад кулистите – разказа ни самият Горан.

Какъв си ти, представи се с три думи? 
Ами,  нормален…  Не, на това целият екип после ще се смее. Ако трябва да са три думи, нека бъдат симпатично-умерено-ненормален! В симпатичното влиза и визията, но дотам – за красавец има доста трески за дялане (смее се). 

С какво се занимаваш, освен с шоуто X Factor? 
Със спорт – планинарствам, карам ски, колело. Като казвам колело, имам предвид планинско каране, въпреки че не съм професионалист. С X Factor снимаме 3 или 4 пъти седмично – останалото време е за мен. Не съм човек, който ще го прекара в някое кафе на „Витошка”, а точно обратното – взимам си шапката, която е със значки от туристически обекти от едно време, взимам щеките и отивам в планината. Като цяло съм много запален планинар, обичам истинските неща и природата. 

Можеш ли да пееш? 
Знам много хора, чиито приятели им казват, че могат да пеят, но всъщност не е така. Претендирам, че моите приятели имат музикален слух и по тяхно мнение пея добре. Убеждавали са ме и за НАТФИЗ, тъй като имам и други заложби. Истината е, че това е и по роднинска линия – майка ми е била певица 15 години, дядо ми е бил оперен певец , а Недяла Керанова е първа братовчедка на баба ми. Така че това не идва от Космоса – наистина всичко е с космически произход, но си има и причини за това. 

Какво е да си зад кулисите на музикално шоу №1 в България? 
Работил съм много различни неща – работил съм в чужбина, разнасял съм пица, работил съм и тежка работа в София. Когато започнах работа в телевизията, не само в X Factor, се убедих в една клиширана, но вярна сентенция – намериш ли работа, която обичаш, няма да ти се наложи да работиш и ден. И реално това ми се случи – няма нито една сутрин, в която да стана с настройката, че тръгвам на работа. Отивам с настройката, че отивам да видя приятели. Не толкова колеги, а приятели. Всички сме с усмивки, няма хора, които да се гледат лошо. Работи се с кеф отвсякъде!

А какво остава скрито за публиката, което си струва да ни разкажеш? 

 Може би точно това – приятелството. Повечето хора си мислят, че всичко, което се случва отзад е режисирано. Сценарий има, разбира се, но всичко се случва с много усмивки и настроение. На бекстейджа е страшно шоу! Това обаче не значи, че докато някой от участниците се поти на сцената, ние не сме съпричастни. Просто сме такива – обичаме да се забавляваме! В екипа има много млади хора, измисляме какво ли не. По време на „Големите надежди” например Драго Симеонов нееднократно се е включвал в нашите щуротии! 

С какви думи ги изпращаш на сцената? 
Обикновено с „3, 2, 1”, но това е по сценарий. На повечето хора се опитвам да предам опита, който имам от предавания. Важното е страхът да не вземе превес, защото тогава, както казва режисьорът на X Factor Кирил Киров: „Прибираш се вкъщи и си казваш, че не си успял да дадеш всичко от себе си, но не можеш да промениш нищо“. Трябва да излезеш и ако трябва да си кажеш „майната му“. Хората пеят най-добре под душа, защото са сами, спокойни и могат да дадат всичко от себе си. 

Кой е твоят любимец от X Factor? 
Ако говорим за този сезон, това е Кристина Дончева. За първи път видях човек да излезе с такава смелост на сцената. Гласът не единственото – тя пее със замах. Сякаш тя е създала музиката, пеенето, сцената. Най-хладнокръвният човек, който съм виждал на сцената. Рафи също много ми харесва, не само защото ми е приятелче. Въпреки че не съм бил в първия сезон, когато той спечели формата, смятам, че има страхотна харизма и е изключително освободен. 

Успокоявал ли си някой от кандидатите? 
Аз ги виждам непосредствено преди излизането им на сцената, но на разочарованите след това казвам: “Горе главата! Никога не е късно да се върнеш по-силен и по-можещ“.

Виждал ли си „крокодилски сълзи“? 
О, да, виждал съм, и то неведнъж. 

А коя е най-искрената усмивка, която ще запомниш? 
Най-искрената усмивка е на екипа, с който работя!  

Искал ли си автографи от журито? 
Абсурд! С тях сме в приятелски отношения. 

Не ти ли се е искало след толкова работа зад кулисите, да блеснеш на сцената? 
Ако попитате хората, вероятно 99 % от тях ще отговорят, че искат. И аз не се различавам много от тях. Не става въпрос толкова за начесване на собственото его, но винаги остава и материалният въпрос. Имам някакви мечти, които изискват и доходи – искам една малка алпийска къщичка и един пикап, това ми е достатъчно (смее се). 

Пеенето влиза ли в мечтите? 
Разбира се! Спомням си как като бях дете, се събирахме цялото семейство при баба ми, която е от ябланския край, и пеехме по цяла вечер стари градски песни. Знам всички стари песни. Сега за жалост пеем само с моя братовчед. 

Ако можеше да излезеш, коя песен щеше да изпееш? 
Със сигурност на Васил Найденов. “Почти забравена любов“ е една от любимите ми. Пропуснах да кажа, че в казармата съм бил хорист, пеели сме даже в Театъра на българската армия пред президента – по това време това беше Георги Първанов. 

Какъв е човекът, който носи X Factor-а в себе си? 
Това е спокойният човек. Ще добавя като допълнение и увереност. Има хора, които имат страшно голям потенциал като гласов капацитет, но нямат толкова увереност и хладнокръвие за това – включвам и себе си в това число. Думата може би е хладнокръвие – това е най-важното! 

Автор: Галя Станева