Това признава тя в интервю за „Стандарт”
Репортерът на Новините на NOVA Калина Влайкова е дългогодишен кадър на вестник „24 часа”. Как работата и опитът в печатната медия помага в отразяването на значими за странатa и света събития – Калина разкрива пред „Стандарт”. Лицата и репортерите на NOVA са във фокуса на най-новата кампания на Новините на NOVA „Довери се на опита”.
1. Как решихте да замените печатното слово с телевизия?
Реших да се самопредизвикам. Винаги преди това съм смятала, че "това телевизията не е за мен". Показваш се постоянно, трябва да реагираш светкавично, нямаш много време за мислене, нямаш и право на грешка. Все неща, които съм смятала за противопоказни на моята вечно умуваща природа. Затова малко напук реших, че трябва да ги усвоя и възпитам у себе си. Не съжалявам за това решение, въпреки че беше трудно.
2. Телевизията предлага три способа за информация - текст, картина и звук. Въпреки това имало ли е ситуация, в която и трите не са ви били достатъчни, за да пресъздадете реалността?
Звукът, картината и текстът са си напълно достатъчни. Проблемът е в абсолютната невъзможност те да бъдат едновременно навсякъде. Имало е безброй събития, на които ми се е искало да опаша целия периметър с камери и да взема и аз една за всеки случай - за да "хвана" всичко в абсолютната му автентичност. За съжаление това е невъзможно и затова често си тръгваш от снимки с усещането, че си изпуснал най-интересното.
3. Имало ли е момент от кариерата ви на телевизионни репортери, когато сте се успокоили, че не сте на мястото на героите си?
Тъй като моите герои са предимно политици, всеки ден благодаря на всички божества, че не съм на тяхното място. Случките са безброй.
4. Кога не успявате да спазите професионалните стандарти? Имало ли е подобен случай?
Признавам, имало е. Най-често когато знам важна за аудиторията информация, която по различни и най-често користни причини никой не желае да съобщи и потвърди публично. Тогава го правя аз с пълното съзнание за отговорността си и възможните последици. Нося си този "недостатък" от вестника. В печатната медия имаш повече свобода да съобщаваш неофициална информация. Телевизията е по-задължаваща с легитимни източници.
5. Защо телевизията е важна?
Извън клишето за информирането, образоването и забавляването, лично за мен е важна заради две основни нейни преимущества - може да предаде атмосферата и емоцията на случващото се.
6. Най-трудната и тежка директна връзка в ефир?
Щом не я помня, значи не е било драматично зле. Помня смешните моменти. Поради бъг в комуникацията, веднъж млъкнах, без да знам, че съм в ефир. Ани Салич ме попита "Калина, имаш ли нещо да добавиш?" И аз гневно се сопнах "Не!" Мислех си, че още съм зад кадър и ми говори някой от апаратната. До ден днешен ме разнасят по коридорите с това "Не!" Беше голям смях.
Един път оставих "тези отговори без въпроси", а трябваше да е обратното. Дори не си забелязах лапсуса на момента. В друг случай две хлапета с вехто BMW решиха да ме стряскат по време на жива връзка и гръмнаха с ауспуха си почти до главата ми. Успяха. Имахме смешен подскок от място на Калина в ефир, докато обяснявах нещо си за консултациите при президента.
Но в „Господарите” още не съм се появявала, очаквам момента с трепетно вълнение.
7. На какво ви научиха годините във вестника?
На всичко. Важното е да не го забравя.
8. Какво не може да се опише с думи, а само с картина?
И по-горе го споменах - емоция и атмосфера. С всичко друго текстът се справя идеално.
9. Вашите хобита и занимания в свободното време? А за какво не ви остава време?
Пътешествия с мотори. Аз съм в ролята на куфара, а предизвикателството е в разстоянията. Последната обиколка беше из половин Европа - близо 4000 километра за 8 дни. Обичам да ходя на рок концерти. Танцувам народни танци. За тях напоследък не остава време. Времето за четене и приятели също е все по-малко.
10. Промени ли се животът ви, след като се преместихте в телевизията?
Телевизията действа дисциплиниращо. С всички положителни и отрицателни последствия от това.
