Българското председателство трябва да се запомни с отпушването на процеса за евроинтеграция на Западните Балкани, смята вицепремиерът

„Ако Българското председателство на Съвета на ЕС трябва да се запомни с едно нещо, това ще бъде отпушването на процеса за европейска интеграция на Западните Балкани“, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева пред представители на организираното гражданско европейско общество.

„Преди началото на Председателството трябваше да убедим европейските си партньори, че границите на Европа не свършват пред Балканите, а лидерите на нашите съседи и приятели от Западните Балкани – че трябва да продължават с реформите“, каза министърът в Бояна. Там тя се включи в изнесено заседание на група „Работници“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Според министъра втората задача се е оказала по-трудна, но балканските лидери са изненадали всички, като са показали, че могат сами да решават проблемите и така са опровергали клишето за „балканизация“ като нежелание за диалог и изолираност.

„Договорът за приятелство между България и Република Македония даде първоначалния тласък. Последваха договорите за демаркация на границата между Косово и Черна гора, договорът между Скопие и Атина и продължаването на диалога между Белград и Прищина със символичното ръкостискане между лидерите им в София“, посочи министърът. Тя допълни, че очаква на предстоящия Европейски съвет на 28-29 юни лидерите на 28-те държави членки да дадат зелена светлина за начало на предприсъединителните преговори с Албания и Република Македония.

„Очаквам в края на нашето Председателство европейските лидери да покажат смелост и да започнат преговори“, каза министър Захариева. Тя изрази оптимизъм, че това ще се случи, защото се наблюдава промяна сред европейските нагласи спрямо преговорите със страните от Западните Балкани. „В началото всички гледаха много скептично на теорията ни, че регионът е важен не само за непосредствените си съседи като България, но за цяла Европа. Сега това виждане се споделя в огромна степен от партньорите ни и ние като ротационен председател на Съвета можем да се гордеем с това постижение“, допълни тя.

Политическият процес е крачка в правилната посока, но недостатъчна, ако ЕС не даде и практическа подкрепа и тук страната ни може да служи за пример, продължи дипломат №1 на България. „Стремежът ни е да създадем балканска мрежи за стартиращи предприятия, защото България първа в региона създаде с европейски пари не един, а цели три фонда за инвестиране в стартъпи и днес те са толкова развити, че помагат на млади хора с бизнес идеи от целите Балкани.“

Това е сред конкретните мерки за справяне с младежката безработица, която на Западните Балкани е между 55 и 64 процента, подчерта Захариева.

Засягайки проблемите на трудовия пазар, тя разясни и позицията на България по въпросите за трудовата миграция в Европа. „Трябва да работим по три стълба.“

Първият е външноикономическият и включва различни инструменти по програми за развитие, битка с климатичните промени, които създават „екологични емигранти“ и превенция на конфликти, породени от хора.

Втора стъпка са границите. „Не бива в ЕС да се ограждаме и отделяме един от друг. Трябва да положим заедно усилия и да се солидаризираме с държавите по външните граници“, подчерта министър Захариева.

Третият стълб е завършването на реформата за европейската политика на убежище.

„Мисля, че с ваша помощ можем да стимулираме политиците от всички държави членки да проявят повече смелост и тук“, заключи вицепремиерът.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.