Шеф Виктор Ангелов е водещ на световния риалити формат - Hell's Kitchen по NOVA

Шеф Виктор Ангелов е най-разпознаваемият и харизматичен готвач и ресторантьор в България. Описва себе си като земен и естествен човек. Продуцентите на Hell's Kitchen виждат в него българския аналог на Гордън Рамзи. Ето какво мисли за участието си в шоуто самият Ангелов: „Аз се боря за съвършенство като всеки свободен човек. Няма да скрия, че ме изненадаха с превъплъщението ми в Hell's Kitchen - давам си сметка, че съм в ролята на лошото ченге, тъй че не придавам голямо значение на крясъците и хвърчащата в ефир храна.”

„Хората проявяват интерес към това, което правя, любопитството ги кара да посещават ресторантите, които управлявам. От друга страна, констатирам, че критиците стават все по-критични. Ако преди време клиентите бяха по-склонни да махнат с ръка за някое несъвършенство в храната, която сервирам, сега решават, че трябва да са по-педантични и от мен в ролята ми на водещ на Hell's Kitchen.”

„Известността за мен е просто разпознаваемост.” Според статистиката в България около 1,5 млн. души гледат кулинарни формати и ги следят редовно. Все едно дали са позитивно или негативно настроени към едно или друго кулинарно шоу, когато хората ме срещнат на улицата, са изключително приповдигнати - благодарят, радват се, че децата им виждат добри примери в ефир и като цяло показват, че се забавляват.”

Ресторантът Шеф Ангелов - Chef's е трикратен победител в конкурса на "Бакхус" за "Ресторант на годината". Той е 46-годишен, софиянец, влюбен в семейството си и в храната. Взискателен, педантичен и импулсивен. През 1991 г. завършва училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач. През 1993 г. работи в българската армия, през 1995 г. е управител на правителствен ресторант, през 1999 г. работи в хотел Sheraton Frankfurt в Германия. През 2001 г. започва в Sheraton София като су-шеф, после става главен готвач. 3 г. по-късно оглавява кухнята на Sheraton в Тирана. Едно от хобитата му е да реставрира ретро автомобили.

Разказва ни, че последно е готвил вкъщи на рождения си ден (2 май - бел. ред.). „Приготвих няколко вида салати и октопод.” Чувства носталгия към "традиционната" готварска книга. „ Когато я отвориш, и тя ти замирише на хубаво, и я прелистваш страница по страница в търсене на онова, което ти трябва, минаваш и през други неща, които не си планирал да погледнеш, зачиташ се. Така информацията, която остава в теб, е много по-трайна, отколкото да сърфираш из интернет за рецепти.”

Шеф Ангелов няма амбиции да мисионерства. Успехът се крие в удоволствието. Ако работата ти доставя удоволствие, и резултатът е завлядаващ. „За мен най-важният елемент у човека е душата и колкото по-щастлива е тя, толкова по-здраво е тялото.” Благодарение на бума на кулинарните тв формати, професията на готвача стана популярна и ценена и в България. По-скоро телевизията се прояви като мисионер. Защото, убеден съм, ако за всяка друга професия се направи телевизионен формат и й се обърне достатъчно внимание, хората ще погледнат и на нея по-задълбочено. Аз съм неподправен и абсолютно истински в Hell's Kitchen - понякога рязък, понякога мил, винаги взискателен, много емоционален.”

„Имах невероятния късмет като дете да прекарвам цялата си лятна ваканция при баба и дядо на село. Миризмата на животни и кърският прахоляк не са ми чужди. Самозабравях се, когато отивах там, сякаш бях на друга планета - толкова невероятно беше детството ми. Баба и дядо гледаха животни - имахме магаре, овце, кози, кокошки... Баба ми приготвяше кокошка само в моя чест. Като си дойда на село, правеше две неща - невероятно вкусна кокоша супа, плуваха едни яйчица вътре, абе фантастична... Тя готвеше с много сухи чушки и сминдух, миришеше прекрасно - и досега, щом докосна носа си, се връщам към ароматите от детството. А другото нещо специално за мен беше нейното монтанско ризото - с морков, сухи чушки, пресен лук и кокоше месо. Това беше една невероятна манджа - полутечна, кремообразна, божествена... ето и сега започвам да преглъщам. Не знам дали заради това съм станал готвач. Може би тези спомени и миризми работят на подсъзнателно ниво, но истината е, че съм чревоугодник от малък. От дете обожавам да се храня. Живея, за да ям. Така че съвсем естествено станах готвач. Но ако не бях станал такъв, може би щях да съм автомобилен състезател.”

Шеф Ангелов признава, че проявява състезателен хъс само и единствено на тема автомобили. Нищо друго не може да го накара да се състезава с някого.”Стане ли въпрос за автомобили, това е все едно друг Виктор Ангелов. Картингът ме разцепва!”

Още много любопитни факти от личния живот на Шеф Ангелов, можете да прочетете в сп. „Жената днес”.