Това бе потвърдено от съпругата му пред френски медии

Актьорът Макс фон Сюдов почина на 90-годишна възраст, предаде БГНЕС. Това бе потвърдено от съпругата му пред френски медии.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Макс фон Сюдов е роден на 10 април 1929 г. в шведския град Лунд. Започва актьорската си кариера през 1951 г. Няколко години по-късно се премества в град Малмьо, където се запознава с режисьора Ингмар Бергман.

Актьорът участва в над 100 филми и сериали. Сред тях са „Игра на тронове“, „Междузвездни войни“, „Флаш Гордън“, както и класиката „Дюн“ на Дейвид Линч и „Заклинателят“ на Уилям Фридкин.

Сред най-известните филми на Макс фон Сюдов са „Седмият печат“ /1957 г./ и „Изворът на девственицата“ /1960 г./, които са режисирани от Бергман.

Семейството му обяви "с разбито сърце и безкрайна тъга", че актьорът, роден в Швеция, е починал в неделя.

Той беше номиниран два пъти за "Оскар" по време на кариерата си - включително за най-добър актьор през 1998 г. за „Пеле Завоевателят“.

Другата му номинация за Академия беше за най-добър поддържащ актьор за ролята му в 2011 г. „Ужасно силно и адски близо“.

Фон Сюдов направи 11 филма с Ингмар Бергман, включително „Седмият печат“, в който той отлично игра шах със Смъртта.

Актьорът също изигра Минг Безмилостния през 1980 г. във „Флаш Гордън“, появи се в „Злокобния остров“ на Мартин Скорсезе и игра ролята на злодея във филма за Джеймс Бонд, Ернст, през 1983 г. „Никога не казвай никога“.

Той продължи да играе през последните години от живота си – озвучи герой в „Семейство Симпсън“ през 2014 г. и се появи в три епизода на „Игра на тронове“ през 2016 г.

Режисьорът Едгар Райт изрази почитта си към актьора в Туитър: “Макс фон Сюдов, такова емблематично присъствие в киното в продължение на седем десетилетия, изглежда, че винаги е бил с нас. Той промени облика на международното кино с Бергман, игра Христос, бори се с дявола... Бог."

Актьорът има двама синове от първата си съпруга Кристина Инга Брита Олин. През 1997 г. той се жени за Катрин Бреле в Прованс и става гражданин на Франция пет години по-късно, заради което трябваше да се откаже от шведското си гражданство.