Страстта му са влаковете...
26-годишно момче живее на столичната Централна гара.
Въпреки това той не губи надежда и гледа позитивно на живота.
Веско е роден във Велики Преслав, но никога не имал свой дом. Детството си прекарва по домовете за сираци.
На 18-годишна възраст Веско остава на улицата. Понякога намира подслон в приютите за временно настаняване, а от близо година негов дом е Централна гара в София.
С течение на времето Веско свиква с новия си дом, а хората на гарата се отнасят добре с него.
Разказа, че има милостиви хора, които му помагат с храна и пари, но и не скри, че е имал и тежки дни, когато се е налагало да се храни от кофите за смет.
Градинката в близост до гарата е столовата на Веско. Попитахме го за живота му в домовете за сираци. Той не скри, че с мъка се връща към тези години.
Веско сподели, че след излизане от дома, често пъти е ставал жертва на хорската злоба. Дните си прекарва на гарата. На въпросът ни къде спи, той отговори така – по влаковете.
Веско разказа, че много обича да пътува и до момента е обиколил няколко пъти страната. Сподели, че е редовен пътник и само веднъж му се е случвало да пътува гратис.
Във влака си има и любимо място, на което сяда всеки път. Разказа, че негова страст са новите влакове.
Най-далечната точка, до която Веско е пътувал, е Атина. С усмивка сподели, че това е едно от най-хубавите неща, които са му се случвали досега.
Пътуването с влак е единствената радост в живота на момчето. Любимата му дестинация е София-Варна. Освен това често намира приятели, докато пътува.
Докато пътува Веско разказа, че мечтае. Призна, че има само две желания. Едното е да има свой дом, а другото - да работи на гарата.
