В "Отечествен фронт": Защо обичам Тодор Живков?

В началото на септември всички медии малко или много отразиха стогодишнината на Тодор Живков. Тази събота, 19 ноември социалният ъндърграунд \"Отечествен фронт\" показва какво се случи в Правец на тази годишнина. \"Това е ОФ двадесет и две години след края на властта на Тодор Живков. Показвам ви мозайка от образи, които харесват Тодор Живков – направо го обичат! И силно не харесват днешното време.\" – разказва Мартин Карбовски. – \"Влюбените в Тодор Живков бивши соцграждани отказват да проумеят, че най-голямата разлика между тогава и сега е тази, че сега може да се говори и лошо срещу другаря Живков, а тогава можеше да се говори САМО хубаво за него. Защо тогава беше по-хубаво от сега и защо обичат Тодор Живков?\"

Андон Андонов от осем години е пенсионер. Казва, че е цял живот е помагал за изграждането на България и сега се е посветил на общественополезен труд – да облагородява градинките около блока, в който живее. Преди десет години отново е бил в Правец за честванията и се надява след десет пак да е там. Казва, че при управлението на Тодор Живков той е бил добре – за всички е имало работа, безплатно здравеопазване и образование, детски градини, цените са били ниски. Андон Андонов не е сигурен дали на някой от съвременните политици ще им честват стогодишнината...

\"Внукът на Тодор Живков – Тошко Славков, винаги се подиграва на журналистите и е много трудно да се говори с него. Така се държи човек, на който всяка сутрин му поднасят микрофон за закуска. Намерихме го на празненството на стогодишнината на дядо му доста отслабнал, брадясал зради кончината на баща си, но в него продължава да витае огънчето на правешкия му дядо...

Българите не обичат да живеят днес. Днес трябва да се работи, да се обича, да се мечтае. Българите предпочитат да въздишат по вчера и да мечтаят за утре – как ще ги оправи някой. Тодор Живков обещаваше светло бъдеще и славно минало. В това се състои феноменът \"Тодор Живков\"... Искам Тодор Живков да остане история – уважавана история, просто защото друга нямаме, а и май нямаше начин да имаме. Тодор Живков днес е в националната памет и в интернет на www.todorzhivkov.com. Обичайте си историята, дори когато малко трябва да се срамувате от нея.