Но държавата е абдикирала от проблемите в здравеопазването и ни е оставила сaми да се борим...

Всяка сутрин телевизиите ни заливат с репортажи за хора, които се борят със здравната ни система – деца, нуждаещи се от спешно лечение, онкоболни мъже и жени, които се борят да живеят. Последната история, която ме потресе, е репортаж, излъчен в „Здравей, България”, който показа 29-годишната Гергана. Тя има онкологично заболяване, но болниците отказват да я лекуват, защото болестта й е в напреднал стадии.

 

Хаосът в здравната ни система е пълен и това не е тайна за никого, дори и за тези, на които не им се е налагало да се сблъскат с подобни проблеми. Години наред обаче не се намира правителство, което сериозно да се захване със здравната система и да направи така необходимата реформа. Това се отнася и за управляващите, които в момента са на власт. А здравната ни система затъва с всяка изминала година.

 

Струва ми се, че за тях е по-важно да се дават пари за магистрали, за подслушване, за нови коли за управляващите, за референдум, който няма да промени живота на хората, правене на странни закони, които само усложняват и без това трудния ни живот.

 

Но нито дума за здравеопазване. Здравният министър месеци наред ни занимаваше с това колко е вредно пушенето в заведенията, но говори с половин уста за това, че онкоболните чакат по половин година, а и повече, за химиотерапия, за това, че няма медикаменти и хората трябва да си доплащат, за да могат да живеят някой и друг месец повече. За това, че деца чакат с месеци да получат пари, за да се лекуват в чужбина. За това, че болниците първо проверяват имаш ли платени здравни осигуровки, а след това те оперират.

 

Някой ще каже, че и на Запад е така. Така е, но ние все още сме далеч от този начин на живот, от това мислене. А и в другите държави, ако си здравноосигурен, не си доплащаш, след като получиш медицинска помощ. 

 

Да не говорим и за състоянието на болниците и за това, че няма пари за апаратура, за ремонти, а заплатите на лекарите са повече от смешни.

 

Добре, че има добри хора, които след излъчването на репортаж като този с Гергана, да дарят пари за лечение или кръв за операцията на даден човек. Питам се къде е държавата? Защото не може хората да помагат, а държавата да е абдикирала от този проблем. Забравиха ли депутатите, че основната им задача, заради която са избрани, е да служат на хората?

 

„Всички имаме право на живот”. Това каза 29-годишната Гергана, която се бори за живота си. Надявам се тези нейни думи да бъдат чути и от властимащите.

 

А докато те ги чуят, един съвет. Не се разболявайте! Бъдете здрави!

 

Автор: Виолета Иванова