В Брюксел много добре знаят какво се случва в България, заяви Калфин

Какво спечели и какво не успя България в първите седем години членство в Европейския съюз? Рада Богданова потърси мнението и на бившия министър Ивайло Калфин -  докладчик в европарламента за финансирането през следващите седем години.

           

След първите седем години имаме ли повод да пригласяме на Одата на радостта?

 

- Имаме, защото това е химнът на Европа, което е ценности. Това не е само правила, това са ценности на държави, които се развиват, които работят добре и част от които е България. В същото време трябва да се научим от някои неща, при които сме допуснали грешки, или имаме успехи и да се опитаме да вземем поука от тях.

 

Кои са основните пропуски?

 

- Най-основно, ако мога да ги обобщя, това е самочувствие. Очакваме нещо да се случи и внимаваме ако ни засегнат интересите, а не участваме достатъчно активно в правенето на политика.

 

Усетиха ли българските граждани самочувствие от страна на правителството, когато стана ясно, че Великобритания въвежда ограничителни мерки спрямо емигрантите и точно на българите в британската преса им беше създаден един негативен образ?

 

-Това също е показателно, защото този, който защити най-много българските граждани, беше Европейската комисия. Тази табелка, която се слага пред българите, че са много лоши хора, които отиват във Великобритания или друга страна е абсолютно невярна. Всички факти показват е българите във Великобритания работят или учат и те са проблем не за Англия, където плащат данъци, а за България, където те не създават стойност и не си плащат данъците. Така че това много ясно трябва да се обясни, мисля, че българските институции трябва доста по-активно да реагират без да е панически, без да е истерично на подобни обвинения, тук става въпрос за физиономията на държавата.

 

Ивайло КалфинБългария продължава да е най-бедната страна в ЕС, а северозападният край най-беден от всички. Какво ще се промени със следващия финансов период за Видин, например?

 

- Ето отново български проблем - ние чакаме Европейският съюз да каже какво ще правим със региона на Видин или Северозападна България, а въпросът е български. Европейският съюз казва: „Вие имате около 7 милиарда и 300 милиона евро за регионално развитие. Дайте да видим какви са ви приоритетите и как ще ги използвате”.  Това, което съм убеден и хората във Видин са убедени, че със строителството на дълго спряганият Дунав мост Видин няма изведнъж да процъфти. Тук става въпрос за инфраструктура, стимулиране на бизнес. Вече ме е страх, че има региони в България, където и да наливаш инвестиции вече няма хора, които да дойдат и да работят. Вече трудно ще се възроди индустриалната традиция ,така че според мен положението е доста критично и действително тук зависи изцяло от българското правителство какъв модел предлага за тези региони. Според мен правителството трябва да е наясно във всяка една област и община какво може да се направи и да се помогне с европейски и национални средства и това да се включи  в една обща картинка.


 
Според вас наясно ли е?

 

- Не  

 

Каква част от очакванията на българите удовлетвори ЕС за първите 7 години?

 

-Имаше свръхочаквания, най-вече за финансов просперитет. Европейският съюз е най-голямата икономика в света, най-развитата демокрация. България е най-бедната държава в Европейския съюз и днес. И ти очакваш, че ще се събудиш по-друг начин, слънцето ще изгрее по-блестящо и т.н. Но Европейският съюз не може автоматично да вдигне просперитета. Той дава възможности държавата заедно с европейска помощ да се развие по-добре и тук това е бягане на дълго разстояние, то не става за един ден, така че разочарованието не е толкова фатално.

 

Защо се оказа толкова трудно усвояването на европейски средства?

 

-Оказа се трудно по няколко причини. Липсва ни умението да планираме, да си поставим ясни цели и да ги преследваме. Другото нещо, което много липсва, е административният капацитет и не защото няма в страната подготвени хора. Въпросът е какво спокойствие даваш на тези хора, каква самостоятелност им даваш, доколко те са способни сами да вземат решения или ги е страх, че някой утре ще ги натиска за нещо.

 

Преди Нова година Малина Крумова, ръководителят на Оперативна програма „Околна среда”, подаде оставка с мотива, че ръководителите на европрограмите са изолирани от процеса на вземане на решения, че им се спускат нареждания отгоре. Доколко такова едно твърдение е новина за Брюксел?

 

-Надали е новина. Трябва да ви кажа, че в Брюксел се знае много добре какво се случва в България. Конкретният случай не бих го коментирал, защото не го и познавам. Факт е, че имаме проблеми в „Околна среда”, явно някъде в цялата система нещо не е работело както трябва.

 

Дали липсата на административен капацитет не е евфемизъм за прикриване на злоупотреби, тоест ако мине?

 

-Европейските пари са едни от най-строго пазените пари. Но тук имаме един друг проблем. Не е задължително да похарчиш грешно европейските пари, ти може да ги похарчиш по правилата и те пак да не отидат където трябва. Много хора си създават впечатлението, че тези пари отиват в джобовете на един тесен кръг хора. Да, когато 90% от програмата за пътно развитие отива в три фирми. Тогава чувството, че много хора получават достъп до тях и оживлението в икономиката не се усеща е факт. Така че начинът ти да направиш от тези средства един мултипликатор, който да задвижи икономиката, е по-сложният въпрос.

 

Освен това ще се променят правилата за финансиране. За следващия програмен период разбрахме, че ще се сключват договори срещу реформи и че съвсем може и да не получим всички договорени средства?

 

-Това е точно така. Най-голямата новост е, че всяко евро ще се харчи така, че да постигне резултат и държавата трябва да отчете какъв е резултат. Трябва да сме готови да кажем всяко евро как създава траен ефект. Ако мога да дам един пример. Вместо да се плащат с европейски пари помощи за безработни, които метат площада на село и това продължава 10 месеца, след това те се освобождават. Идеята е със същите средства заедно с някое предприятие да се потърси този човек, така да се обучи, че да си намери работа и да започне да работи постоянно. Ето това ще иска от нас ЕС с неговите пари, с тези които ни ги дават другите данъкоплатци. България е страната, която взима най-много, близо 4% от Брутния си вътрешен продукт, европейски средства. Няма друга такава държава в Европа. Вие няколко пъти казахте „най-бедната страна”. Винаги има най-бедна страна в Европа, въпросът е колко бързо ти се оттласкваш, използваш тези инструменти, които ти се дават да влезеш по напред в категорията.

 

Удовлетворително бързо ли се оттласква България?

 

-Не. Според мен винаги може да се иска и много по-добре. Ако погледнем сега страната ни индустриално сравнена със страната ни преди 7 години, има някакъв напредък, но той основно се дължи на чужди инвестиции, които през последните години започват да излизат обратно от страната.

 

Защо?

 

- Аз виждам истински нови български инвестиции, които да създават различна физиономия на българската икономика. Като питате „защо?” сигурно най-честият отговор е „Криза е и се свиват навсякъде инвестициите”. За мен най-притеснително е като излизат от България и отиват в Сърбия или Румъния. Очевидно не е само кризата, това е бизнес средата, стабилността, увереността, че правителството няма да промени правилата и нещо, което на нас ни липсва от доста време, това е държавно мислене за икономиката. Говоря за стратегия, в която ти подпомагаш на тези, които създават стойност. Ние сме оставили всичко на пазара, каквото реши.

 

Ако тези грешки останат системни грешки, казват, че първите 7 години са определящи, какви са рисковете пред България в Европейския съюз?

 

-Рисковете пред България са да кретаме на последно място, да ни шамаросват от време на време, за да влезем в правия път. Но това не е добре, това не е пълно използване на тези възможности, които ни дава ЕС.