Спомените изчезват, но следите в интернет остават
Информационните технологии и социалните медии станаха неразделна част от живота ни, давайки и чувството за свобода на изразяване и защитеност.
Всеки един от нас дава живот на дигиталния организъм. Входът е лесен – един клик, една дума или една снимка и вече сме в матрицата завинаги. Попаднали в нейните обятия, пътят назад се затваря. Системата знае за нашето присъствие. Вижда всяка стъпка и помни всяка написана дума.
Светът се променя, ние остаряваме, спомените изчезват, но следите в интернет остават. Понякога везната на Темида, която ни определя като добри или лоши в интернет, е доста нестабилна. Доказателството е случаят с българката Мирослава Димитрова в Австрия, обвинена в насаждане на расова омраза.
Австрийските власти разследват българския политолог за насаждане на расова омраза. Прокурорите се позовават на анонимен сигнал отпреди година и половина за снимки в социалните мрежи. Почти е сигурно, че става въпрос за публикации във Facebook групи, където се пише на български език. Ако обаче Мирослава бъде призната за виновна, наказанието може да е затвор до 10 години. Тя твърди, че никога не е одобрявала расистките идеологии и се разграничава от тях.
Колко опасен може да бъде нашия дигитален отпечатък в интернет? Отговорът - във видеото!
