Разкритията са от най-бедния район у нас - Северозападния

Колко се плаща, за да станеш приемен родител? И как приемната грижа за деца от домове става бизнес? Разкритията са от най-бедния район у нас - Северозападния.

В Северозападна България е тихо. Хората са дефицит, работа няма, от надеждата също не е останало много. В село Крива бара, Монтанско обаче, намерили изход от кризата: приемната грижа.

Предизвикателството да станеш приемен родител

Принципът е прост. Караш курс за приемен родител и ако имаш късмет, държавата настанява в дома ти дете в риск. Грижиш се за него и получаваш заплата. Поне 600 лева – цяло състояние в най-бедния край на България. Шансът за дете и постоянен доход зависи от Иванка Каменова - доскоро шеф на отдел за закрила на детето, сега – социален работник:

Висшият интерес на децата обаче си има цена. Будинка я плаща преди три години. Приемен родител е и чака за дете. Тогава се среща с Иванка Каменова.

„Тя казва, че домовете не си дават децата, защото като ги закриват, все едно няма откъде да се препитават институциите. Тя все едно си ти казва – тя ще ми прави услуга, но и аз трябва да ѝ направя услуга. Услуга за услуга. Трябва да ѝ дадем каквото ѝ е необходимо, за да ми помогне. 300 лева ми е поискала. Дадох ѝ ги, нямах друг шанс, нямах друг избор”, разказва приемният родител Будинка Ангелова.

"Ничия земя": Децата - нашето бъдеще или нашите банкоматчета?

И така първото момиче попада в дома ѝ. Билогичната майка на детето обаче решава да си го върне. И Будинка остава сама. Скоро социалната служителка ѝ предлага друго момиче. Дни по-късно по същия начин получава шанс и за трето.

Иванка Каменова живее в Крива бара. Там настанява 14 деца и превръща малкото населено място в своеобразен рекордьор. В нито едно друго село от областта няма толкова настанени деца. Няма толкова деца и в целите общини Берковица, Бойчиновци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Медковец, Чипровци и Якимово. Повече са децата единствено в градовете Лом и Монтана. Населението там обаче е с няколко десетки хиляди отгоре. Приемните родители в Крива бара също са в пъти повече от средното за областта. Не смеят да говорят.

СПАСЕНО ДЕТСТВО: Да приемеш чуждото дете като свое

За детския труд и за приемната грижа като бизнес свидетелства и Александра. Сега е на 20. На 16 напуска собствените си родителите заради побой. Две години и половина прекарва в приемно семейство.

Връщаме се в къщата на Будинка. Днес тя е празна. А от децата са останали само спомени. Причината – отново пари, поискани отново от Иванка Каменова. Скоро след отказа първото дете е изведено от дома ѝ. Три месеца по-късно и второто. Междувременно Будинка вече е завела дело, за да си върне правата на приемен родител. Иска си децата и хляба. 

От Националната асоциация за приемна грижа излязоха с позиция по случая. "Даването на пари и изнудването за пари в приемната грижа е категорична форма на злоупотреба и корупция", подчертаха те и напомниха, че "приемната грижа не е единствено форма на временна заетост, а алтернатива за деца, за които единственият шанс да са закриляни, е животът в социален дом". 

"Възнаграждението на приемните родители е обвързано с минималната работна заплата (150% от МРЗ за едно дете, 160% - за две деца, 170% - за три и повече деца). Спекулация е, че приемната грижа е лесен начин да изкараш пари. Приемната грижа е професия и като такава – за нея се изплаща възнаграждение, както на възпитателите, социалните работници, психолозите и персонала на социалните домове. Разликата е в това, че приемните родители нямат социална сигурност – не ползват отпуск, болнични и имат трудности в пенсионирането, въпреки цялата инвестиция в децата. Просто защото са на граждански договори", коментират още от организацията. 

Семейство изостави осмото си дете