За пробелмите и нуждите на учениците, разказва Марина Цекова

Нежелани ли са децата с увреждания в българските училища?

„Това е доста голяма тема, за която понякога не искаме да говорим. Защото не искаме да си признаем, че проблем всъщност има. Истината е, че в училищата в момента има над 14 000 деца със специални образователни потребности, които учат редом с нашите деца. Но проблемът не е само, че за тях няма достатъчно педагози, а именно, че общообразователните учители трябва по някакъв начин без да имат специално образование, да се справят с тези деца, заяви в студиото на „Здравей, България” журналистът Марина Цекова.

По темата

Тук седи Сами. Това е неговият чин, това е неговият стол, а това е неговото шкафче. Сами е третокласник като всеки друг.

„С общи усилия той се променя. От това, което беше в първи клас, сега е в трети клас и има промяна”, обяснява Поля Михайлова, учител в 23 СОУ.

Сами е единственото дете със специални образователни потребности в 3-ти „В” клас на 23-то училище. В 3 „Г” те са две.

Без да сме ви ги показали, вече познавате три от децата със специални образователни потребности в 23-училище. А тук има още 50 като тях. Това превърща училището в своебразен рекордьор по брой ученици с проблеми. Целта на техните преподаватели е те да не се различават от другите. Дори и когато увреждането им се вижда.

„Тя работата изглежда много лесна, но е лесна, когато имаш достъпна среда. Децата като Радо с мускула слабост, те могат да се справят сами в училище, когато имат пълна достъпност в училище, а на частична, както е в 90% от българските училища”, разказва Ралица Енева, майка на Радо.

Радо е първокласник, макар да е само на 5 години. Освен рампата за деца като Радо, в училището вече строят и външен аснасьор. Основна заслуга за успехите тук имат тези хора. В тази вечно пълна стая на щат работят 8 ресурсни учители, 3-ма психолози и двама логопеди. Децата са добре дошли – когато и да имат нужда.

„Те знаят, че постоянно има някой, към когото могат да се обърнат, ако има проблем. Ако нещо се е случило извънредно. Отделно от това, останалите деца в училище също знаят, че ако има проблем, могат да дойдат. Така че – да, това е един кабинет, който разрешава проблемите във всеки един час – от сутринта до вечерта”, разказва ресурсният учител Петър Дойчев.

Примерът на 23-то училище е добрият пример. Но и изключение. Над 14 000 са децата със специални образователни потребности в страната. Специалистите на щат в училищата са 1300. За недостига на преподаватели, признават и от образователното министерство.

В Козлодуй ресурсни учители на щат няма. Необходимост обаче има. Затова Галина Литова пътува всеки ден – от Враца. 80 километра в едната посока, 160 в две. Пътят отнема общо около три часа.

От министерството на образованието обещават от догодина да има промяна. Нова наредба ще позволи на училищата да разполгат с повече пари, с които да наемат на щат ресурсни учители.

„Така че има надежда с това, че училищата сами ще избират специалисти, ще контролират процеса по оценяването, ще си планират графиците за работата с децата, ще разполагат с времето на специалистите”, коментира Грета Ганчева от МОН.

Остава обаче въпроса при кризата на кадри в образованието откъде ще дойдат подготвените, ресурсни учители. И само едно уточнение – успехът на 23-то училище, където децата със специални образователни потребности не се различават от съучениците си, е отнел 17 години.

Повече по темата гледайте във видеото.