Добрият продуцент е търпелив и свикнал да бъде унижаван, казва той в интервю за сп. "Мениджър"

Добрият продуцент е търпелив и свикнал да бъде унижаван, казва в интервй за списание „Мениджър” собственикът на компания "Дрийм Тийм" Евтим Милошев.

Господин Милошев, защо избрахте кариера в телевизията пред тази в геодезията? А защо заменихте журналистиката с продуцентството?

- На 21 години аз вече се бях "оженил" за строителството, но случайността ме заведе в телевизията, която се превърна в непреодолимо изкушение за мен. Голямата ми любов до днес си остана строителството, но животът ми са медиите, киното и телевизията. Що се отнася до журналистиката - никога не съм се отказвал, по-скоро като продуцент имам различно ниво на отговорност. Но каквито и интереси и занимания да съм имал през годините, винаги са ме водили две неща, които най-силно ме изразяват - любопитството и амбицията.

На световно ниво ли е българската телевизия, или на балканско? Какво є липсва? Какво я отличава?

- Що се отнася до стандарти, формати, професионализъм, продукционно качество и технически ресурси, нашата продукция се доближава до световните образци, но реално погледнато, не сме свалили потурите и калпаците. Защото като възможности на пазара, като продукционни бюджети, като ниво на аудиторията и като използване на медиите за въздействие и влияние си оставаме балканци. А парадоксът е, че това, с което най-много се гордеем, всъщност от пазарна гледна точка най-силно ни ограничава - българският език. Защото каквито и усилия да полагаме и каквито и продукти да създадем, в крайна сметка те ще се потребят от 7 милиона българи - това е таванът. И това прави продукцията на нашия бизнес слабо конкурентна, защото на световния пазар се борим със съдържание, в което е вложен многократно по-голям ресурс, въпреки че усилията, които полагаме, са същите, дори и по-големи - просто всичко се случва по-трудно тук.

Защо тук всичко е по-трудно?

- Малък пазар, ограничен от езика. Така се стесняват до минимум възможностите за инвестиции и за развиване на кадри. Не можем да се състезаваме с продукти, в които са инвестирани в пъти по-големи бюджети. Иначе усилията, които полагаме, са не по-малки от усилията, които продуцентите правят навсякъде по света, но мащабите са различни. Когато правиш един продукт, който е глобален за целия свят и е предназначен за голям пазар, обхватът на бизнеса е много по-голям.

Възможно ли е едно публицистично предаване да представлява добър търговски продукт и защо не предлагате такова?

- Не знам дали на широката аудитория є прави впечатление, но всички публицистични или актуални предавания в крайна сметка станаха вътрешни продукции на телевизиите. Смисълът да има такива предавания, особено в търговските оператори, които не са ограничени от някакви регулатори в тази посока, е да има предавания, които да имат различна политика от редакционната на конкретната медия. Днес това в нашия ефир не съществува - няма нито едно такова предаване, като изключение прави единствено "Шоуто на Слави", което се развива по собствени правила и не може да бъде показател за тенденциите. Преди и в двата търговски оператора имаше външни продукции, които се произвеждаха от външни за телевизиите продуценти, но това беше променено. Категорично днес няма нито едно такова предаване. Това е много показателно и уверявам ви, че е така не защото няма инициатива сред външните продуценти, а защото няма интерес от страна на телевизиите.

Ако бъдещето на телевизията не е в ефира, а в нета, какво ще промени това в съдържанието и качеството е и как ще се отрази върху влиянието є?

- Ефирната телевизия вече е загубила технологичната битка с нета, защото потребителските навици се променят необратимо. Голямото усилие трябва да бъде в посока да запази доверието и авторитета сред аудиторията, да създава продукти, които са обществено и социално значими, а не да се хлъзга по първосигнални зрелища, които създават моментен интерес, защото с такива нетът е пълен.

Кой е любимият ви "продукт"?

- Не бих отличил никой от продуктите, които съм създал, защото във всеки съм оставил част от живота си, но мога да кажа, че сериалът "Дървото на живота" се явява специален проект за мен именно защото има отношение към националната ни идентичност, към националното ни самочувствие и националната ни история. Безспорно особена стойност имат и проектите, по които в момента работим - сериалите "Откраднат живот" и "Дяволското гърло" за "Нова телевизия", сериалът "Столичани в повече" и шоуто "Комиците" за Би Ти Ви, както и работата ни по детски сериал за БНТ. Много специален е и "Сървайвър", който предостави на мен и екипа изключителната възможност да обиколя няколко пъти света на места, които никоя туристическа агенция не може да предложи. Изключителен проект за мен е също шоуто "Комиците", което за последните 10 години ме обогати с едни от най-чистите и искрени приятелства с колеги. Гордея се от факта, че работя успешно с всички телевизии на българския пазар.

Кое е най-важното качество на добрия продуцент?

- През годините доста продуцентски инициативи и компании просто изчезнаха, което означава, че от една страна - този бизнес не е лесен, а от друга - пазарът е малък и няма толкова широко поле за изява. Преди време в Берлин на неформална среща с един легендарен израелски продуцент в свободен разговор той ми сподели следното: "За да си добър продуцент, трябва да се научиш на две неща: първо - да си много търпелив, и второ - да свикнеш да бъдеш унижаван". Мисля, че определението му за продуцент е много точно. Не знам дали широката публика може да оцени значението на тези съждения, но наистина в тази професия трябва да проявяваш много търпение, защото вероятността бързо да се откажеш е доста голяма. Що се отнася до унижението, то се изразява в това, че от една страна, продуцентът има крайна отговорност за качеството на продукта и управлението на инвестицията в него, а от друга - по пътя на създаването на крайния продукт следва да се съобразява с прекалено много субективни обстоятелства. Често пъти - нелицеприятни.

Ако парите, рейтингът и подобни обстоятелства нямаха значение, кой е проектът, който бихте искали да направите?

- Труден въпрос, защото в моята работа и в моите разбирания и парите, и рейтингът никога не са били цел или самоцел, а са били обстоятелства, с които е трябвало да се съобразявам по пътя към това да преследвам собствените си мечти, фантазии и идеи. Всъщност мен винаги са ме вълнували идеите и целите ми са били да ги обезпеча с финанси за реализация и да постигна успех, изразяващ се в необходимия рейтинг.

Кога българските сериали ще задминат по популярност турските?

- Обемът на турските сериали е огромен и това, че имат гледаемост, не означава, че са задминали българските сериали. Това е неравностойна битка и тя е такава, защото турският пазар е изключително развит откъм инвестиции и обем на производство. Това е като битка между Давид и Голиат, но аз дълбоко вярвам, че ние, българите, би следвало да се вълнуваме винаги повече от съдбата на Иван и Мария, отколкото на Ахмед и Гюлфие. Най-малкото заради историческата обремененост.

Цялото интервю с Евтим Милошев четете в списание "Мениджър".

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.