Евродиректива задължава градовете да се справят с проблема

Над половината от столичани живеят на шум, по-висок от допустимите норми. Основната причина - трафикът. През деня шумът е над безвредните граници за 56% от живеещите в София, а през нощта – за 57 на сто. Най-шумните места са основните пътни артерии. Вредният шум от колите идва от два източника – триенето на гумите с асфалта и двигателите. Останалите източници  също са от транспорта – влакове, трамваи, самолети и големите промишлени предприятия. Днес общината представи актуализирана карта на най-шумните места. Както и какви мерки ще предприеме, за да се справи с проблема. Сред тях са пътни ремонти, подобряване на градския транспорт и засаждането на т. нар. зелени филтри. Високите децибели са вредни  и затова евродиректива задължава градовете да се справят с проблема.

Къде в София е най-шумно?

„Нормата трябва да е под 60 децибела. Винаги на големи пътни артерии е над 60 децибела”, каза специалистът по шум и вибрации, инж. Николай Димитров.

„Ще направим отново план за действие с допълващи мерки. Предприехме и ремонтни дейности по технология на т.нар. безнаставов път, когато полагаме трамвайните релси, което пък допълнително намалява шума. Само че колите, които минават отгоре трябва да отговарят на съответните характеристики, за да не са и самите те излъчватели на този шум”, заяви зам.-кметът по екологията Йоана Христова.

Ще конфискуват техниката на дискотеки по морето, които вдигат шум

Как вреди шумът на здравето ни? Отоневрологът д-р Георги Ангов каза, че влиянието на шума върху здравето е в няколко насоки.

„На първо място високите нива на шум, високите интензитети на шум влияят върху слуховата система. Това влияние на шума върху слуха е в две насоки – то уврежда слуховия нерв и това води до появата на два основни симптома. Първото оплакване е намаленият слух – хората почват да не чуват добре. Второто оплакване е т.нар. тинитус, което е субективен шум, т.е. хората казват, че почват да им пищят ушите. Оттам насетне, след като високият шум влияе на слуховата система, започва да влияе върху всички други системи на организма. На първо място влияе върху психиката”, обясни експертът.

Милиони българи – жертви на всекидневен силен шум

„Най-обща раздразнителност, изнервеност, появи на тревожност, безсъние, понякога хората изпадат в леки депресии вследствие на това хронично излагане на шум. Оттам вече, след като психиката се увреди, цялото тяло може да страда от хронично излагане на високи нива на шум. Могат да се появят промени в храносмилателната система, в сърдечно-съдовата система, автоимунни заболявания, алергии и въобще много заболявания, които могат да се отключат”, каза той за симптомите и проблемите.

„Обикновено пациентите идват основно със слухови проблеми, т.е. с намаление на слуха или субективен шум. Правим някои изследвания, които показват какво е нивото на увреждане на слуховата система и къде е то – дали е в средното, вътрешното ухо или слуховия нерв. След като се ориентираме за състоянието на слуховата система, предприемаме съответното лечение”, обясни докторът за диагностиката на този проблем.

Над половин милион българи жертви на "шумов тормоз" от съседи (ВИДЕО)

„Не само силата, а и продължителността на експозицията. Т.е. колкото по-продължително има ефект на акумулиране на вредното въздействие, колкото по-продължително е изложен човек на високи нива на шум, толкова по-големи са вредите, които шумът оказва върху организма”, каза лекарят.

Той добави, че няма нищо вредно в това, че някои хора заспиват на слаб шум, като например телевизор или класическа музика.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.