Смята се, че 30% от произведените храни се губят

България се включва в усилията за намаляване на разхищаването на храна в световен мащаб. Според решение на ООН целта е загубите да намалеят наполовина. На фона на това страната ни тепърва предстои да събира данни колко точно изхвърляме.

Смята се, че 30% от произведените храни или общо 1,3 милиарда тона се губят. На фона на това - 1 милиард души по света са недохранени, друг един милиард гладуват. А най-голям принос за загубата на храна имат домакинствата.

Според европейско проучване разхищението в домакинствата е най-голямо - малко повече от половината годна за консумация храна. Официално се смята, че само в България се изхвърлят около 670 хиляди тона храна всяка година. Но институциите признават, че данните не са точни. Започват да правят първи крачки към изчисляването на храната, която изхвърляме, а след това и да намаляваме количествата.

Досега не се е изследвало колко храна се изхвърля в България, защото още няма единна методика и е трудно.

„Ние нямаме разделно изхвърляне на хранителните отпадъци. Ние всичко изхвърляме и то се води битов отпадък”, казва Светлана Черкезова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Седем храни, които са по-полезни с кората

В рамките на Европейския съюз пък е изчислено, че годишно се разхищават над 80 милиона тона годни храни. Като за производството им са изхарчени над 140 милиарда евро и са похабени над 200 милиона тона суровини. В борбата с това институциите залагат на хората.

„Българските потребители не правят разлика, не разбират разликата между "използвай преди" и "най-добър до", коментира още Черкезова. "Използвай преди" означава, че след това храната е негодна и трябва да се изхвърли. А "най-добро до" е срокът за оптимално качество, цвят, вкус, свежест. След него храната е с намалено качество, но може да се консумира.

Експерти препоръчват ябълки срещу болестта на Паркинсон

На фона на голямото разхищение от едни, други гладуват. В България над 1,6 млн. души живеят под прага на бедността. 

За да се намали изхвърлянето на годна храна, през 2017 г. законодателят реши да стимулира бизнеса да дарява и освободи хранителните дарения от данък. Но пък въведе задължителен етикет на всяка една отделна стока и така, вместо да изпише вежди, избоде очи с нова бариера.

„Тя е нов, много сериозен, логистичен, финансов проблем, проблем, който срещат компаниите с нарушаване на техния нормален производствен цикъл”, коментира Цанка Миланова от Българската хранителна банка.

Така въпреки че няма данък, дарените храни вече са два пъти по-малко.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.