Сред експонатите е и неизвестна досега снимка на княз Александър Батенберг

Създадена по повод 140-годишнината от Освобождението на България, изложбата "Възкресете свободата" на Държавна агенция "Архиви" привлече голям интерес в дом Витгенщайн във Виена, в момента гостува в залата на Регионален държавен архив-Пловдив по повод 141-ата годишнина, а пътят ѝ продължава в страната след края на март, предаде БГНЕС.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Изложбата проследява хода на Руско-турската война, а интересното са документите и снимките, непоказвани досега. В създаването на пълния образ на войната и участниците в нея участват държавните архиви на Руската федерация, Румъния и Риека-Хърватия.

Избухването на войната през април 1877 заварва армиите на Русия и Турция в различно състояние. И в двете в началото на 70-те са започнали реформи - наборна военна служба и модерно превъоръжаване, но докато в турската армия процесът почти е завършил, то руснаците са още в началото. В руската армия вече е въведена наборна служба, преди началото на войната са проведени две мобилизации- през ноември 1876 и през април 1877, но оръжието не е сменено с модерно. Формирани са две армии, начело на които застават двама от братята на император Александър II- великият княз Николай Николаевич оглавява Дунавската армия с 180 000 войници , а великият княз Михаил Николаевич-Кавказката със 100 000 войници.

Снимка: БГНЕС

В Руско-турската война Турция влиза с модерна реформирана армия, наброяваща около 340 000 войници, въоръжени с най- модерното за времето си оръжие. Редовната армия се придружава от башибозук и черкези, неподвластни на военен ред и дисциплина и виновни за повечето от жестокостите над мирното население.

Важен, особено за България, участник във войната, е българското опълчение, на което е посветен раздел от изложбата. Още при обявяването на войната в Кишинев през април 1877 година се явяват две български дружини- там се стичат стари комити, участници в българските въстания, доброволци от Сръбско-турската война. На 17/ 29 април 1877 формированието се оглавява от ген. Николай Столетов и получава своя символ - Самарското знаме. Окончателният сбор става в Плоещ - 7 500 опълченци са разпределени в 6 дружини, облечени в униформи, осигурени от Московския славянски комитет. Към тях в хода на бойните действия се присъединяват и над 40 чети, водени от войводи като Желю войвода, Илю войвода, Капитан Петко войвода и др. Техни снимки също са показани в изложбата. Някои от четите наброяват до 1 000 души.

Снимка: БГНЕС

Интересен момент в изложбата са неизвестните досега свидетелства за участието на румънската армия в Руско-турската война. Ако за България тази война е освободителна, за северната ни съседка тя е война за независимост. Дотогава Румъния е васална държава на Османската империя. През април 1877 тя сключва в Букурещ конвенция с Русия, а на 9/21 май същата година румънският парламент обявява независимостта на страната и мобилизира румънската армия. През август 1877 по искане на руското военно командване в България са прехвърлени 35 000 румънски войници. Румънската пехота - " доробанц"- участва в третата атака за Плевен, където се отличава при боевете за Гривица на 11 септември и дава много жертви. Румънската войска участва и в обсадата на Плевен до капитулацията на Осман паша през декември 1877, а във втората година на войната се отличава с победата в битката при Смърдан / село Синово/. В раздела, посветен на участието на Румъния в Руско- турската война, е показана шифрограмата от император Александър II до румънския крал Карол с искане за прехвърляне на румънска войска в България.

Сред експонатите, показани в изложбата, е и неизвестна досега снимка на бъдещия първи български княз Александър Батенберг по време на войната. Облеченият в бяло офицер е изборът на дипломацията след края на войната, добре приет в страната, но принуден да абдикира поради задълбочаващи се противоречия.

Изложбата показва и други интересни страни, съпътстващи основните бойни действия и ходовете на дипломацията - животът на мирното население в двете военни години, героите на войната, Санстефанският мирен договор и Берлинският конгрес, който ревизира предишните решения, паметниците, издигнати в България като знак на почит на жертвите от войната.

ВСИЧКО ЗА ПРАЗНИКА ЧЕТЕТЕ ТУК

И още по темата:

ФОЛКЛОР НА ШИПКА: Трио „Калина” с поздрав за националния празник (ВИДЕО)

Премиерът: Нека бъдем горди, че сме българи!

141 години свободна България!

Българи изработиха 15-метров трибагреник за празника (ВИДЕО)

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.