Общо 13 компании са подали заявления

Седем стратегически инвеститори са с интерес към АЕЦ „Белене”, обяви енергийният министър Теменужка Петкова. Три са българските дружества, които искат да строят ядрената централа.

Общо 13 компании имат интерес към АЕЦ „Белене”. Седем от тях искат да строят. Четири инвеститора са чужди - от Русия, Китай, Корея и Германия. Българските кандидати за изграждане са два консорциума и една фирма, регистрирана с два лева капитал. 

„Росатом” подаде заявка за участие в конкурса за строителство на АЕЦ „Белене”

Петкова: Няма да правим отстъпки по проекта „Белене”

Снимка: БГНЕС

За доставка на оборудването кандидатите са два - американците от „Дженерал Електрик” и французите от „ФранАтом”. Те искат да помагат и в договарянето на финансирането. Според предварителните оценки АЕЦ „Белене” ще струва около 10 милиарда евро. Държавата няколко пъти е казвала, че ще участва само с досега вложеното в реактори и площадка - около 1,5 милиарда евро.

Изискванията към строителя на АЕЦ „Белене” са: да е с опит точно в ядрената технология за нашите реактори, да има изрядни отчети за три години назад, добър кредитен рейтинг, ще се проследи и връзката му с други компании.

„Чуждестранни консултанти на този етап не предвиждаме”, заяви енергийният министър Теменужка Петкова.

Засега държавата е решила да не се ангажира да изкупува ток и да не дава държавни гаранции за проекта. Според експерти обаче вероятно ще се наложи България да отстъпи, за да привлече големите инвеститори.

„И китайската, и руската страна казаха, че такава централа не може на чисто пазарен принцип, без държавна помощ. Такава ядрена централа не е строена, не вярвам да сме пионери, така че най-вероятно ще има изискване за държавна помощ”, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Има и кандидати, които искат миноритарно участие в проекта срещу изкупуването на ток. Това са три български дружества и едно от съседната ни Северна Македония.

„Участието на българската страна ще е с блокираща квота. Тоест ние ще имаме възможност да влияем върху важните решения с живота на този проект”, обясни министър Петкова.

За живота на този проект очакват да научат и в самото Белене.

„Много скептицизъм имаше, но мисля, че с тези участия, които са заявени, този скептицизъм е разсеян”, заяви Теменужка Петкова.

Сагата АЕЦ „Белене” вече е на 38 години. От 1981-ва площадката е утвърдена и е решено, че там ще се гради ядрена централа. Десет години по-късно - първи край на проекта, замразен от правителството на Димитър Попов.

2002-ра - кабинетът Сакскобургготски решава, че „Белене” все пак ще има.

Десет години по-късно е вторият край на проекта - правителството „Борисов 1” го спира.

През 2013 г. държавата пита хората: искате ли втора централа? Референдумът е невалиден. И въпросът се връща в ръцете на депутатите.

Арбитражният съд в Женева осъжда България на 620 милиона евро за оборудването, което вече е произведено. Русия ни опрощава част от дълговете.

2017 г. е годината, в която за ядрената ни енергетика се произнесе и науката. БАН публикува доклад с 6 варианта за проекта. А България получи двата реактора, които чакат централата, в която да бъдат използвани.

До 3 месеца БЕХ, НЕК и енергийното министерство сами ще проучат, кои са най-добрите кандидати. Чак след това ще започнат конкретни разговори за пари, условия и срокове.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.