Там са настанени предимно мъже, повечето възрастни и безработни

Кризисните центрове за хора без подслон отвориха врати. В тях са настанени предимно мъже, повечето възрастни и към момента безработни. Всеки от тях има своята лична история, а общото помежду им е липсата на дом.

Преди 12 години Борис остава на улицата. От миналата година прекарва най-студените месеци в кризисния център в София. Казва, че вече се е примирал със съдбата си. Не проси. За да изкара пари, свири на акордеон или пее. В живота си може да се похвали с 30-годишна кариера и три големи деца.

Борис обаче не е единственият със семейство, озовал се в центъра. Когато някой стигне дотук, социалните работници правят опит да се свържат с близките му.

„Не мога да кажа че близките им са учудени, когато разберат, че са в кризисен център. Успявали сме да върнем хората при семейството им, но това са единични случаи”, каза Минка Йовчева.

Понякога и връщането на работа е почти невъзможно. „За тези 12 години търсих работа, но ми казват, че няма”, допълва Борис.  

Галина Малчева е в центъра, за да остави дарение. Казва, че често се опитва да помогне с работа на останалите без дом. Понякога успява да намери работодатели, които търсят такива хора.

„Има случаи, когато нямат работа но отказват. Обещавам, че ще свършат работа, че ще бъдат на дадено място в дадена част, но не идват”, посочи Галина.

Капацитетът на кризисния център в София е 170 места. Още от първия ден заетите легла са били 60. Всеки ден, с падането на температурите, броят на нуждаещите се от топлина, се увеличава.

Ако видите човек, който се нуждае от подслон, може да подадете сигнал на телефон 112 или да се свържете директно с кризисния център.