Най-малко места са запълнени в направление „Математика“

Студентите у нас са два пъти по-малко от максималния капацитет в университетите. А близо половината от приетите не успяват да завършат висшето си образование. Тези и други дисбаланси отчита изготвената Национална карта на висшето образование.

Какво още е записано в документа от 500 страници?

Един от проблемите, които се забелязват е, че  над 50% от студентите у нас се концентрират в 8 от общо 53 специалности.

Иначе казано - образователната система произвежда най-много специалисти по „Икономика”, „Педагогика”, „Администрация и управление”, „Медицина”, „Комуникационна и компютърна техника”, „Информатика” и „Компютърни науки”, „Педагогика на обучението” и „Право”.

Увеличават местата за медицински сестри и инженери в университетите

За сметка на това в специалности като „Математика”, „Металургия”, „Химия” не успяват да се запълнят местата.

Дисбаланси има и на териториален принцип. В региони като Северозападния и Югоизточен район достъпът до висше е силно ограничен. Тъй като 27 от висшите училища са в Югозападния регион. Той включва и София, където се обучават 94 000 студенти.

Татяна напуска родното Гурково, за да продължи висшето си образование в столицата. След две седмици ще защити дипломната си работа по „Химия”.

„Трудно е, но когато учиш, интересно ти е, нещата се получават”, смята Татяна Славова.

Да има своя собствена козметична компания пък е мечта за Боряна.

„Козметиката и битовата химия са доста развиваща се сфера, има търсене, има потребление”, смята Боряна Узунова.

И докато Татяна, и Боряна учат усилено, значителна част от студентите на доцент Маринова се отказват по средата на обучението. 

„В момента младите хора, като че ли искат всичко бързо да се изучава. А няма как”, заяви доц. Кръстанка Маринова от факултета по „Химия и фармация” в СУ.

А за да сме сигурни в качеството на козметиката и препаратите, които излизат на пазара, трябва да има и добри специалисти, категорични са от бизнеса. 

„Над 150 са компаниите в сектора, които имат необходимост от такива кадри”, обяснява Гергана Андреева от Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика.  

За да отсее силните направления и университетите, предлагащи по-високо качество, картата ги разделя на няколко категории. Професионалните направления са групирани в 4 групи, според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите.

„Картата няма за цел да каже какви ще бъдат решенията. Това ще бъде нещо, което трябва да направят политиците. Тя ни казва каква е текущата ситуация и къде можем да преодолеем проблема”, обясни проф. Николай Денков, министър на образованието.

Общественото обсъждане на картата е до 18 юли.