Новата му версия вече е публикувана

Повече пари за иновации в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Това са част от промените в новата версия на Плана за устойчиво развитие. Той вече е публикуван и отворен за мнения и коментари.

България е една от последните държави-членки, които все още не са внесли Националния си план в Европейската комисия. А самият той се превърна в спорна точка, заради което служебното правителство се зае със задачата да  го преработи. Той е структуриран в четири стълба и се предвижда страната ни да получи 12, 6 млрд. лева.

С парите ще се модернизира образователната система, като се изградят по-модерни класни стаи и се въведат иновативни методи на обучение. Предвижда се и купуването на медицински хеликоптери. Друга амбициозна цел е за „зелен преход" на икономиката – от въглища към възобновяеми източници на енергия. В новия вариант на плана обаче отпадат някои проекти за напояване, саниране и осветление в градовете.

Девет проекта и седем реформи е направило служебното правителство в обновения план.

„Повече пари за здравеопазване, образование, нови проекти в сферата на енергетиката. Малко да се редуцира това фокусиране в София на някои проекти и съответно да обосновем някои от най-проблемните  области”, каза  Атанас Пеканов, зам.- министър-председател.

БЮДЖЕТ 2021: За кого и по колко ще има

А макар и спорен, проектът за доизграждане на столичното метро остава. Допълнителни 450 млн. лв. ще се влеят и в бизнеса. Повечето от тях - за иновативни компании. Но парите ще се получават по различен механизъм, който според икономическия министър Кирил Петков – щe намали шансовете за злоупотреби.

„Вкарахме и дялови, и дългови инструменти заедно с Европейската инвестиционна банка. Парите много трудно могат да се откраднат по тази схема, защото има и европейски партньор. Част от средствата ще се револвират и ще се помага на фирми”, каза Петков.

За разлика от предходния вариант, амбицията на плана е близо 50% от средствата да се влеят до 2023 г. Освен безвъзмездно финансиране, пари ще влага и държавата.

„Това е политически знак, че правителствата ще се ангажират с тези приоритети”, обясни Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

В сферите на енергетиката и върховенството на закона все още има различия с това, което изискват от Европейската комисия.

„Логиката на целия механизъм е най-кратко казано - пари срещу реформи. Всяка страна ще трябва да се ангажира с промяна. Може би по-трудно това ще стане специално отношение на така наречения „зелен преход”, каза Богданов. 

Затова и по тези проекти правителството ще търси приемственост.

„Защото това са главните приоритети за следващите 7 години. И трябва да има приемственост с  политическите партии”, заяви Атанас Пеканов, зам.-министър-председател.

В следващите дни планът е отворен за обсъждане с политическите партии и заинтересованите страни.