Според нея трагикомичното е нейният белег като актриса

Актрисата Анастасия Ингилизова е в период от живота си в който истински се търси. Определя се като дете, което мечтае и вижда хоризонти и същевременно като много тъжна жена.

Споделя, че е трудно да си Анастасия Ингилизова. Ако можеше да разговаря с 20-годишното си „аз“, щеше да каже, че много я чака и да живее всяка една секунда.

Родителите й заминават да работят в Либия и тя е отгледана от бабите и дядовците си. Дядо й намира артистичното в нея. Така тя се явява на конкурс със стихотворение. Когато се качва на сцената, вижда в прожектора песъчинки прах, разбира, че е сама и може да си прави каквото иска. Накрая си казва, че винаги иска да е на сцената.

Според нея трагикомичното е нейният белег като актриса. Предпочита не да има, а да бъде. Мисли, че е на върха, в един пик, от който има няколко посоки. 

Казва, че е била на върха когато е била влюбена, а при разделите е била на дъното. Да бъде майка на две деца за нея е предизвикателство.

Целия разговор гледайте във видеото.