Как журналистът Христо Грозев разкри отровителите на опозиционера

Документалният филм „Навални" проследява разкритията, които българският разследващ журналист Христо Грозев прави, след като Алексей Навални е отровен през 2020 г. Вчера в София се състоя ексклузивна прожекция на лентата в рамките на фестивала „София докуМентал”, който приключва днес с „Колите, с които нахлухме в капитализма". За нея пристигна и Грозев. Ева Костова ни среща с него.  

През август 2020 г. самолет от Томск за Москва каца аварийно, защото един от пътниците му - Навални, е с опасност за живота. Лекарите констатират, че е отровен. Той е транспортиран за лечение в Берлин, а Грозев, с чиято помощ в онзи момент се снима друг документален филм, прекъсва работата си, за да тръгне по следите на отровителите на Навални.

„Няколко дни по-късно се свързахме с екипа му и със самия него, за да знаят за проекта. Моята роля беше да ръководя екипа от разследващи журналисти, които отриха в крайна сметка чрез съвпадение на дати, на данни, на телефонни обаждания този отдел от ФСБ, който се занимава с отравянето”, разказа Грозев.

„Очевидно Путин отрови Навални, с инструментариума на цял отдел за убийства във ФСБ. Този отдел си има инструментариум, който включва отровители, стрелци и друга част, която се занимава с инсценировка на нещастни случаи. Това, което най-много ме шокира, беше мащабът на усилията, които са положени от руската държава, за да елиминира един опозиционер. Четири години цял екип от 7-8 души го е следвал и е чакал удобен момент или инструкция от Кремъл кога да го отрови”, каза той.  

И защото е лично, продължава Грозев, след аварийното кацане, което реално спасява живота на Навални и продължилото няколко месеца лечение в Германия, опозиционерът се завръща в Русия. За да бъде сред своите поддръжници. Тълпи от тях го очакват още на летището, но Навални е арестуван веднага и обявен за екстремист. Въпреки последвалите масови протести, днес той все още е в затвора. А от няколко дни - и в карцера, след изразено отношение към обявената в Русия частична мобилизация.

„Мобилизацията е нещо, което дори самият Путин не искаше да обявява, знаейки каква е социалната цена за него. Отношението към него е безпрецедентно негативно. Всяка сутрин той започва с анализ на последните данни, за да реши как да оцелее още една седмица. Той се чувстваше принуден от неуспехите си досега, от абсолютно неправилно разписаната стратегия от самото начало на войната и от големия риск самият той да бъде свален”, поясни Грозев.

Целия материал гледайте във видеото. 

Новините на NOVA - вече в InstagramTwitterTelegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.