В спор за минималната работна заплата - експертът от КНСБ Любослав Костов и икономистът Георги Ганев

Щедър или икономичен трябва да бъде бюджета за 2023 г.? Темата дискутираха икономистът Георги Ганев и експертът от КНСБ Любослав Костов в студиото на „Челюсти” по NOVA NEWS.

Ганев каза, че синдикатите винаги искат увеличение на минималната работна заплата. Големите работодатели почти нямат хора на минимална, заяви той. Аргументите, че ако се увеличава минималната заплата, а не се въведе почасовото заплащане ще се увеличава безработицата са напълно валидни според него.

Костов каза, че става дума за 500 хил. работещи, а не хора на социални помощи и тяхната производителност на труда е по-висока от ръста на минималната заплата. Има хора, които са осигурявани на минимална работна заплата, а работодателят им дава парите „в плик”, заяви той. Ганев е на мнение, че това се случва със съгласието на работника, а Костов твърди, че служителите нямат друг избор и рискуват да останат без работа.

Ганев каза, че би искал най-много хора да получават заплата, която отговаря на тяхната производителност. Костов каза, че има директива за насърчаване на колективното договаряне и че според ЕС то трябва да бъде 80%, а в България в момента е 28%. Ганев заяви, че подкрепя колективното договаряне, но по начин, който не обвързва други.

Бизнесът отхвърли предложението минималната работна заплата да е 50% от средната

Икономистът каза, че вдигането на минимална работна заплата прави определени хора безработни.Той смята, че трябва да се въведе браншово и регионално договаряне на минималната работна заплата. Костов каза, че КНСБ иска да има национална минимална заплата, а над нея да се договарят по икономически дейности, но бизнеса не иска това. По негови думи не е вярно, че с нарастването на минималната заплата и безработицата нараства.

Това че няма бюджет за 2023 г.  е голям проблем, каза Костов. Той заяви, че инфлацията не се движи от потреблението. Ганев смята, че войната е причина за финансовите ограничения.

Костов обясни, че издръжката на училищата, болниците не е променена, но заради високите цени се пести ток. Небитовите потребители, които са на бюджетно финансиране няма как да покрият разходите си. Това може да доведе до "дървени ваканции" в някои от учебните заведения.

Двамата се обединиха около твърдението, че някои от предприятията нямат нужда от допълнителни средства.Също така са на мнение, че някои пенсионери с високи пенсии няма нужда да получават добавки, защото получават пари по други линии.

Новините на NOVA - вече в InstagramTwitterTelegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.