В София се състоя тържествена заря-проверка пред Паметника на Незнайния воин

На 2 август отбелязваме 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. За първи път от 20 години страната ни отбеляза годишнината със заря-проверка. Тя се състоя пред Паметника на Незнайния воин, а на нея рамо до рамо застанаха първите мъже в държавата - премиерът Николай Денков, президентът Румен Радев и председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Радев отбеляза, че днес Илинденско-Преображенското въстание заема важна място в отношенията ни с Република Северна Македония и на нашето сближаване на основата на историческата истина, като добави, че въстанието е възнесено от звъна на българските черкви. Президентът призова да не забравяме, че светлите умове на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия мечтаеха да превърнат своя роден край в земя на равноправие и справедливост. „Затова гарантирането на конституционното равноправие ще сбъдне заветите на илинденци от 1903 г., и техният завет за равноправие и справедливост. Гражданите и на България и на РСМ се прекланят пред тези завети и на идеалите пред въстанието”, каза още Радев и подчерта, че на същите тези идеали е изградена и съвременна и модерна Европа.

Целта на въстанието е освобождаването на българското население в Македония и Одринска Тракия, което остава в Османската империя, съгласно Берлинския договор. 5 хиляди въстаници се сражват с 350-хилядната редовна турска войска и башибозук. Проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН от години изследва документи свързани с въстанието.

Радев поздрави президента Пендаровски по случай държавния празник на РСМ

"Македония премълчава, разбира се, българският характер и прави редица манипулации с етнонимите българин-българско", заяви проф. д-р Кочева. Според изследователката редица османски документи доказват, че въстанието е българско. Един от тях дори е издаден в Македония през 1993 година.

"Навсякъде в тези документи се говори за български учители, за български въстаници, за български бунтовници, за български език. Това, което е по-интересно тези документи са издадени на официалната норма на езика в Република Северна Македония", посочва още тя. 

Един от цитатите гласи: "Още много българско население от всички каази се заселва в планините и се присъединява към Комитета".

"Това е българското население, което бяга от местата, на които ще се развиват по-нататъшните бойни действия по време на въстанието, тъй като те наистина са обезлюдили своите населени места и са се укрили", обяснява проф. д-р Ана Кочева.

 И още един цитат от османските архиви - „На агите .. жители на село Сливени от Костурската кааза, поотделно им са изпратени, на български език, две закани и съобщения от страна на Съвета на Българския въстанически комитет“

"Ключовото е български език, през 1903 година все още всички са етикетирани с верния етноним този език, а той е български, неговата история е българска. Да, днешната норма е малко по различна, но историята е българска", разказва още тя. Днешният ден трябва да обединява българи и македонци, убедена е проф. Кочева.

В исторически план след избухването на въстанието през 2 август 1903 г. са опожарени над 205 села. Броят на загиналите надминава 5000. По различни оценки 30 хил. души са принудени да напуснат родните си места, повечето намират подслон в пределите на днешна България.