Теменужка Петкова: Трябва да се компенсират близо 1,5 млрд. евро от отпадналите мерки в Бюджет 2026

Нашият диалог с бизнеса и синдикатите продължава. Работихме върху направените предложения. Едно от тях е свързано с оптимизация на разходите. Има заявено искане за актуализиране на възнагражденията в определени сектори и по-точно прилагане на обща политика по доходите, която да бъде в размер на 10%. Смятам, че ще намерим едно добро и разумно решение за бюджета за 2026 г. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова по повод разговорите със социалните партньори за промяна в параметрите на държавната план-сметка след предложението за оттеглянето ѝ.

Социалните партньори и властта с нова среща за рестарт на бюджета

Нашият диалог с бизнеса и синдикатите продължава. Работихме върху направените предложения. Едно от тях е свързано с оптимизация на разходите. Има заявено искане за актуализиране на възнагражденията в определени сектори и по-точно прилагане на обща политика по доходите, която да бъде в размер на 10%. Смятам, че ще намерим едно добро и разумно решение за Бюджета за 2026 г. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова по повод разговорите за промяна в параметрите на държавната план-сметка и предложението за оттеглянето ѝ.

Председателят на АИКБ Румен Радев заяви, че работодателите настояват за следните промени:

- Отпадане на увеличението на осигурителни вноски с 2% за фонд „Пенсии”

- Отпадане на увеличението на данък дивидент

- Отпадане на въвеждането на задължителното ползване на СУПТО и разширяване на списъка със стоки с висок фискален риск

- Увеличението на максималния осигурителен доход да бъде до 4430 лв., а не до планираните 4600 лв.

- Оптимизиране на разходите в персонал „Образование”

- Оптимизиране на разходите в съдебната система

- Намаляването на капиталовата програма

- Оптимизиране на разходите за държавната администрация. Трайно незаетите щатни бройки са 5000, а 13 000 е общият брой.

Радев обясни, че увеличението на възнагражденията "трябва да следва не просто хоризонтални политики, а да преодолеят тоталния дисбаланс на стърчащите заплати в силовите сектори и крайно недофинансирани специфични държавни сектори и агенции”.

Той посочи още, че АИКБ подкрепя поощряването на продажбата на неприходоносни и неизползваеми държавни активи, отхвърляне на предложението за промяна в Закона за подземните богатства, продажба на миноритарни държавни участия в приватизирани предприятия, изграждане на мултифондовете в стълбовете на пенсионното осигуряване и разработването на концесионни процедури в проблемни държавни публични дружества като „Топлофикация София”, ВиК и БДЖ.

“Предлагаме запазване на данъчно-осигурителния модел, докато нямаме ясна национална стратегия за необходимите реформи”, добави председателят на УС на БСК Добри Митрев.

“Трябва да използваме тази енергия, която вчера видяхме, за да отговорим на всички очаквания на българското общество. Трябва да харчим толкова, колкото изкарваме, и в години, в които имаме икономически растеж, да заделяме за черни дни”, смята той.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров посоката и очакванията са ясни, затова са длъжни да намерят решението.

“В един бюджет винаги има по-добре защитени интереси и по-слабо защитени. Няма нищо неестествено един бюджет да приоритизира едни интереси пред други. Въпросът е колко големи са те”, обясни Димитров.

По думите му идеален бюджет няма никъде. “Внесеният и вече изтеглен бюджет беше компромис. Винаги е възможен и друг, но въпросът е за чия сметка ще бъде той. От кого трябва да вземем и на кого трябва дадем?”, попита той.

“Нашите виждания не са се променили от първия разговор, който сме имали. Още тогава казахме, че хоризонтална политика по доходите е задължителна и необходима”, каза Димитров.

Според него автоматизмите не са паднали от небето. “Те се родиха с политически консенсус в този и в предишния парламент. Независимо, че всички разумни икономисти предупреждавахме, че този път не води никъде”. 

“Балансът не е да се връзват политиките по доходите към заплатите. Готови сме да седнем с бизнеса да видим как ще развържем завързването на минималната заплата със средната. През 2026 година тази червена линия за нас няма как да стане”, обясни той.

Димитров коментира, че протестите на КНСБ и КТ “Подкрепа”  не са били в полза на друг, а на работещите. “Така че, ако някой твърди, че протестите са само да се режат разходи, греши. Не може при 541 евро средна пенсия за 2026 година да твърдим, че това е голямо харчене”.

“Червените ни линии за новия бюджет са политика по доходите с 10% увеличение на заплатите. Аз съм “за” автоматизмите да отпаднат в 2026 година там, където са записани в закони. В средното образование няма закон, там има колективен трудов договор. С изключение на него останалите новородени автоматизми трябва да бъдат премахнати. Но не могат да се намаляват заплати”, смята той

“Тези сектори, които са получили много през тази година, ще трябва да получат по-малко или да не получат нищо през следващата, за да могат останалите да получат поне 10% и да догонят частично. Това е справедливото поне за 2026 година”, обясни Димитров.

Основни мерки, които ще отпаднат в проектобюджета за 2026 година

Финансовият министър подчерта, че това правителство на практика управлява 11 месеца. “През това време не сме могли да акумулираме разходите, които са в рамката на Бюджет 2026”

“Това, което ние коментираме като увеличение на разходите по отношение на капиталовата програма и разходите за издръжка, е свързано с определени ангажименти. Единият е разходът за отбрана, които трябва да поддържаме съобразно ангажиментите си към НАТО. За тази година те са 2,25% от БВП на страната. Поради тази причина и капиталовите разходи на министерството на отбраната са 946 млн. евро”, обясни Петкова.

Тя сподели, че разходите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство са 732 млн. евро, а на Министерството на транспорта са 419 млн. евро. “Всичко това е свързано с важни инфраструктурни проекти”, подчерта финансовият министър. 

“За тези 11 месеца успяхме да свършим няколко важни неща. На първо място е приемането ни в еврозоната. На второ място е предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Днес излезе прессъобщение на ЕК, че България ще получи над 1,5 млрд. евро по третото плащане”, припомни тя. 

По думите й дисбалансите във възнагражденията не са в резултат на последните 11 месеца, те са трупани с години. “Имаме огромното желание да намерим решение на тези въпроси с общи усилия, съобразявайки се с възможностите на бюджета, защото не са неограничени. Бюджетната рамка е лимитирана и зависи от много фактори”, коментира Петкова. 

“Днес управляващата коалиция, както и партията, която я подкрепя, имаше коалиционен съвет в рамките на НС. Там обсъдихме основните мерки, които бизнесът предлага да бъдат отменени в предстоящия проектобюджет”, сподели тя. 

“Най-важното е обвързването на възнагражденията в определени сектори от средната брутна работна заплата. Управляващата коалиция има консенсус по този въпрос и такава мярка ще залегне в Бюджет 2026. Ефектът ще бъде добър за бюджета”, смята Петкова. 

Финансовият министър сподели, че коалицията е решила, че ще търси възможност за прилагане на това, което синдикатите и бизнесът искат - обща хоризонтална политика по доходите. “Ефектът ще бъде влошаване на бюджетното салдо с около 100 млн. евро, но ние ще търсим резерви”.

“По отношение на минималната работна заплата и нейната обвързаност със средната заплата ще очакваме диалогът ни в тази посока да продължи, за да стигнем до балансирано решение”, сподели Петкова.

Тя каза, че коалицията е решила мярката за СУПТО да отпадне, въпреки че нейната стойност е 320 млн. евро.”Такъв приход очакваше Министерството на финансите, но чухме какво казва бизнесът. Имаме предвид и това, че към настоящия момент в софтуерите на компаниите се извършва промяна с въвеждането на еврото, така че наистина това не е най-подходящият момент, но съм сигурна, че в партньорски диалог ще намерим компромисен вариант, за да вървим към изсветляване на икономиката”.

Коалицията е решила да предложи отпадането и на мярката за данъка върху дивидента, която е оценена на 340 млн. евро, каза финансовият министър.

Петкова сподели, че една от основните мерки, които МВФ е предложил, е увеличаването на осигурителните вноски за фонд пенсия с 2%, но от синдикатите са категорични, че трябва да се върви към 0%. Финансовият министър каза, че има възможност и тази мярка да отпадне, но сподели, че приходите от осигурителната вноска са 601 млн. евро.

По отношения на максималния осигурителен доход стана ясно, че има разминаване в позициите на синдикатите и бизнесът. Ефектът, който Финансовото министерство оценява от увеличаването му е 231 млн. евро.

Главният икономист на КТ „Подкрепа“ и член на Икономическия и социален съвет Атанас Кацарчев сподели, че от 1213 лева минимална осигурителна заплата до 4600 максимален осигурителен доход разликата е 3,8 пъти. “Тръгнахме без максимален осигурителен доход, стигнахме до 10 пъти разлика. Това е една от големите причини за недостига в НОИ по отношение на фонд “Пенсии”. Богатата част от обществото трябва да поеме своя дълг и да почне да плаща осигуровки. Дори 8500 не е добро число, но поне това пише в Кодекса за социално осигуряване”, сподели той. 

Според Пламен Димитров мнението на КНСБ е, че увеличението трябва да бъде това, което е заложено, защото то изследва ръста на пазара на труда. ”На какво се осигуряваш има пряка връзка с това какво получаваш накрая като обезщетение. Вярно е, че ръстът на вноската бърка в джоба и финансира системата. Но максималният осигурителен доход носи права”.

“През модела на солидарност това, което първо трябва да направим, е да върнем доверието. Това е основната ни претенция, когато настояваме за замразяване. Направихме компромиса да не говорим за замразяване на тези 4130 лв., а за нивото, което веднъж беше договорено”, отвърна председателят на АИКБ.

Пламен Димитров отвърна, че не е съгласен. “Максималният осигурителен доход носи повече права за майчинство, за трудова злополука, за обезщетение и за безработица".

Росен Желязков: Имате пълното ми разбиране за това, което трябва да постигнем

Премиерът Росен Желязков се включи в срещата и благодари на всички, че са на една и съща маса. “За съжаление, не го направихме тогава, когато трябваше. По-добре късно отколкото никога. Това трябва да отрази нашето желание да изпълним тристранния диалог по бюджета”.

“Спорът няма да бъде лесно решен, но важното е да не изхождаме с разбиране, че ни притиска времето и трябва да излезем с решение на всяка цена. Ние искахме да преминем плавно в 2026 и приемане на еврото, което иска реформи, но ни притисна и политическата ситуация и очакванията на обществото”, обясни Желязков. 

“Ако сме на висотата на тези очаквания и на разбирането за баланса, който трябва да се достигне, бихме могли да постигнем много за малко време. Имате пълното ми разбиране за нещата, които трябва да постигнем”, допълни той.

Управляващите трябва да компенсират близо 1,5 млрд. евро

Финансовият министър сподели, че общата стойност на приходните мерки, които бяха заложени в първия вариант на бюджета, е 1,492 млрд. евро. “Това е, което търсим. Ние дълг няма да вземем, защото той няма да ни свърши работа. Трябва да търсим или възможности в приходната част, или да коригираме разходите.  Няма много опции.  Поради тази причина, това, което ние ще направим, е много сериозен преглед по отношение на капиталовата програма на министерствата, които всъщност имат най-големите разходи”.  

“Ще търсим и други възможности, които са свързани с приходната част. Една част касае мерките, които и работодателите, и синдикатите предложиха. Трябва да проведем разговори със съответните министерствата. Тук не става дума за никакви излишни разходи, а за реални проекти, които трябва да бъдат реализирани и са заложени в капиталовата програма. Трябва да видим от какво ще се лишим, за да постигнем този ефект”, смята Петкова. 

Желязков коментира, че всяко правителство работи и се стреми за по-ефективна администрация. “Никой няма желанието да поддържа изкуствена заетост през незаети щатни бройки или през неефективността в административните звена. Ние ще направим разчет. Ако приемем 10% съкращение, в което трябва много внимателно да изследваме кои от системите имат нужда от тези бройки - дори да ги заличим, няма да има фискален ефект”. 

Добри Митрев сподели, че работодателите не са против администрацията. “Ние настояваме за оптимизацията й там, където е необходимо. Не говорим за масови съкращения. Нашето предложение засяга единствено незаети щатни бройки или лица, навършили пенсионна възраст. Ние сме най-заинтересовани администрацията да работи  качествено, администрацията да е скъпоплатена. И ние настояваме за това и ще се борим за това. Не сме против да се увеличат възнагражденията в институциите, защото там в действителност са ниски. Но искаме да махнем големите диспропорции”.

Очаквайте подробности!