Христо Петков

Христо Петков

Асен Чанов

 

Асен Чанов, брат съм на Филип. Баща ми е прокурор, а аз исках да стана ченге… исках да му се харесам, но не ми стигнаха силите. Ченгето е ченге в червата, на мен вътрешностите ми са други - не ми се навежда глава, когато конюнктурата го иска... Спомням си, сигурно е било обяд, защото имаше супа. Аз съм с бележника от края на годината, където няма нито една добра оценка. Баща ми ме удря по двете страни и излиза без дума. До днес е разочарован от мен, колкото и тогава… Втората случка, която е издраскала съзнанието ми: Филип навсякъде ме мъкнеше със себе си, а аз го гледах в очите като Бог... Есен. Бяхме много деца, стана късно и леденият дъжд ни настига. Ние двамата по къси ръкави, тичаме към града... Филип трепери и на мен ми е студено, ама мълча. Едно от момичетата му даде якето си. Нататък той разказва, че сме стигнали премръзнали вкъщи. Но аз помня - той взе якето на онова момиче... и в тоя ден стана друг.