Родопско село процъфтява от гурбетчии

В  село в Родопите от 10 години има положителен прираст. Парите на гурбетчиите са сбъднали европейската мечта на местните - да няма социално слаби хора младите да не бягат.

В село Змейца  живеят около 1700 души и въпреки, че има няколко обувни и шивашки цеха местата за работа не достигат. „ При нас когато младите напуснат населеното място не се връщат.Младите напускат, а по-възрастните остават без работа“, разказа кметът на селото Венелин Дойков. Показателно за проблема е местното училище, в което сега учат едва 80 деца.

Само на около 5 километра от това село  се намира село Касъка, в което трудно ще се чуе някой да се оплаква. В училището в Касъка децата учат на две смени, тъй като сградата се оказва тясна за всички желаещи.

 „Десетина години имахме положителен прираст. Преди две години имахме 14  новородени деца. Миналата година имахме 9 новородени. Хората са щастливи и живеят нормално. Те имат работа, имат доходи и живеят сравнително добре“, обясни кметът Джамал Шалиганов. Гурбетчиите се връщат и харчат парите си в България, в селото. Някои от тях си имат къщи, а други си строят. Като цяло нямаме нито социално слаби, нито безработни”, каза още кметът. В самото село има една обувна фабрика.Добрият стандарт е осигурен от гурбетчиите. Всяко семейството си има поне по един роднина зад граница.

„Зет ми е гурбетчия, кара тир от 12-13 години в Испания. Той носи парите на семейството си, за да се препитават и така се задържат в селото. Гурбетчиите са много“, обясни един от жителите на селото. Учителят Сребри Великов до скоро работел като шофьор на тир в Португалия. Той разказа, че е изкарвал средно по около 1500 евро на месец, но се е отказал, за да е по-близо до семейството си.

Репортер: Анелия Веселинова