ДОСИЕТАТА "ПАНАМА" разкриват как богатите и могъщите укриват парите си

Изтичане на 11,5 милиона документа от адвокатска фирма в Панама разкрива как богатите и могъщи хора, включително руският президент Владимир Путин, укриват парите си, съобщи ДПА, като цитира германския вестник "Зюддойче цайтунг".

All information on the biggest data-leak: https://t.co/KsSuPDHG3F #panamapapershttps://t.co/Glg7u0LnQl

Повече от 214 000 подставени компании, 11.5 милиона секретни документа, 2.5 терабайта информация - това е най-голямото разгласяване на поверителни данни в историята на журналистиката. За пръв път за него съобщи германското издание "Зюддойче цайтунг", от което тръгна уникално разследване на почти 400 журналисти от около 80 държави и над 100 издания. То бе разпространено едновременно под името Документите от Панама (Panama Papers).

 В неделя вечер 100 световни издания едновременно разгласиха съществуването на т.н. „Панамски документи” #Panama Papers и първите резултати от разследването им. Документите съдържат данни за офшорните сметки на държавни лидери, наркокартели, мафиоти, корумпирани политици и хора, укриващи доходите си. 

Данните, на които е базирано глобалното разследване, изтекли преди време от юридическата фирма „Мосак Фонсека” - една от водещите в света за офшорни услуги. Компанията е базирана в Панама, но има клонове в над 40 места по света. "Мосак Фонсека" (Mossack Fonseca) e една от най-потайните офшорни юридически фирми, предава БТА.

Журналиститите откриват сведения за офшорни компании, свъзрани с 12 бивши или настоящи държавни глави и 61 техни роднини или приближени, както и за 128 политици и хора, заемащи публични длъжности.

Поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78 акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови, съобщава "24 часа". Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина. Това показва до момента глобално разследване.

„Няма политици - акционери, от това, което аз съм видяла, но това не означава, че няма изобщо”, обясни Алексения Димитрова от "24 часа". Тя се е натъкнала на имена на фирми и хора, абсолютно непознати за нея. Непознати и неоткриваеми.

Според родни финансисти не е изненадващо, че сред българските следи няма такива на политици или други известни българи, защото на нас не ни било изгодно да прехвърляме бизнес в офшорна зона. „Изключително глупаво е да работиш с офшорни компании, защото си създаваш проблеми там, където ги няма”, коментира финансистът Емил Хърсев.  

Според него данъчната политика у нас е достатъчно облекчена, а управлението и поддръжката на фирма в офшорна зона било доста по-скъпо. Така че идеята не била кой знае колко апетитна за родния елит. Все пак сред предимствата на офшорното законодателство е пълната анонимност и това, че там фирмите не се облагат. Така не просто спестяват пари, но и могат да ощетят бюджетите на родните си държави с това, че не наливат данъци в техните бюджети. За това експертите смятат, че изнасянето на всички тези данни има цел.

Едуард Сноудън написа в Туитър: "Това е моментът, в който журналистиката е толкова гореща, че стопява сървърите".

Не става въпрос само за частния случай на една банка, като в скандала Swiss Leaks на банката HSBC (2015) или UBS Leaks (2016 г.), нито за ролята, играна от един единствен финансов център в организирана схема за данъчна оптимизация за мултинационалните компании, като в Luxembourg Leaks (2014). „Документът Панама” предлага картографиране, почти в реално време, на цял раздел на световните финанси, досега скрит от чужди погледи, пише БГНЕС.

Цялата тази информация щеше да остане в тайна без намесата на анонимен източник, който започна в началото на 2015 г. да предава тази "златна мина" на журналистите от „Зюддойче цайтунг”. След това продължи да разследва ролята на „Мосак Фонсека” в обвиненията за данъчни измами към Commerzbank, втората по големина банка в Германия. Изправен пред мащаба на данните, германският вестник решава да се обърне към Международния консорциум на разследващите журналисти и обичайните си партньори за обмен на информация, именно заради ценния опит, придобит от Консорциума по отношение на трансграничните финансови разследвания.

Автентичността на документите, която не подлежеше на съмнение с техния брой, бе проверена на два пъти от мюнхенския вестник и „Монд”. Тя беше потвърдена от няколко писма, изпратени на клиенти на „Мосак Фонсека” и консултирани от „Монд”, който се позова на "нерегламентиран достъп до сървъра, чрез който някои информации са получени от трета страна".  

Всички офшорни компании от "Панамските документи" не са незаконни или непрозрачни, някои имат истинска икономическа дейност или са специално създадени, за да улеснят международните инвестиции. Но по-голямата част от тях се използват като фирми паравани, за да се скрият активите чрез използването на псевдоними.

По този начин в „Мосак Фонсека” чисти пари има до мръсните пари, като "сивите" (от укриване на данъци), "черните" (от корупцията и организираната престъпност), както големите богатства и футболните звезди са край престъпните мрежи и корумпираните държавни глави. От панамската кантора, откъдето са изтекли документите заявиха, че вече 4 десетилетия работят в рамките на закона и никога не са били осъждани или наказвани.

Журналистите  отхвърлят всякакви обвинения в умишлена атака срещу когото и да е. „Имаме още страшно много добри истории, за които тепърва ще пишем. Дори и вече да сме ги намерили, това отнема ден за ден много време. Първо пишем грубо историята, после започваме да коригираме детайлите. Работим с нашите юристи, четем историите един на друг, за да можем допълнително да ги редактираме”, обясни Фредерик Обермайер от  "Зюддойче цайтунг”.  Според журналистите, всички факти са внимателно проверени, преди да бъдат оповестени публично.