Снимка: Георги Карамфилов, NOVA
Исканията на протестиращите са експлоатацията на въглищните централи да продължи и след либерализацията на пазара на електроенергия
Енергетици и миньори от въглищните региони в страната излязоха на протест под прозорците на властта. В организацията участват и синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа”. Исканията на протестиращите са експлоатацията на въглищните централи да продължи и след либерализацията на пазара на електроенергия.
По думите на енергетиците заради квотите за въглеродни емисии, които Европейският съюз налага, токът, произвеждан от ТЕЦ-овете, е прекалено скъп, за да се продаде на борсата, което ще доведе до затваряне на централите по икономически причини. Това пък ще предизвика загуба на хиляди работни места в сектора.
„Бяхме на косъм гражданите да плащат по-скъп ток. Електроенергийната система в страната е пред срив. Работят много малко въртящи се мощности. Това ще бъде една от последните мирни демонстрации”, заяви в ефира на „Здравей, България” протестиращият Наско Митев. Миньорите поискаха и рекултивация на Маришкия басейн след затваряне на мините, както и запазване на инфраструктурата там. „Нашите сметки сочат, че 2 милиона и половина българи ще са в риск от енергийна бедност. Няма кой да ги компенсира в такъв размер”, заяви Александър Загоров от КТ "Подкрепа".
Малко преди обед над 200 миньори и енергетици бяха допуснати в сградата на НС, за да набюдават дебата. Техните колеги под прозорците на властта не спряха със скандиранията до официалното отлагане на либерализацията. На няколко пъти протестиращите блокираха всички входове на Народното събрание в опит да принудят депутатите да гласуват решението. Бяха горени плакати, чуха се и искания за оставки. До сблъсъци с органите на реда не се стигна. Целият периметър в Триъгълника на властта беше блокиран за около 5 часа.
Председателите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС Делян Пеевски са се срещнали с протестиращите миньори и енергетици в сградата на Народното събрание. Това съобщиха от ГЕРБ в страницата си във Facebook. "Обещано и изпълнено", са заявили двамата политици на разговорите.
14 ДНИ НА НЕДОВОЛСТВО: Ще вдигнат ли блокадата енергетиците (ОБЗОР)
Представителка на КНСБ обясни, че протестиращите искат да имат предвидимост за своето професионално развитие. „Тази подигравка с хората трябва да спре. През шест месеца, през три месеца в продължение на години никой от тях не знае какво ще се случи с него от утре, от 1 юли”, каза тя.
Друг протестиращ поиска да се даде време на българската енергетика да може да се регулира. Хората очакват да имат яснота, каза представител на енергетиците.
В ранния следобед протестиращите влязоха на среща в Президентството. На нея Румен Радев призова народните представители да отхвърлят либерализацията.
„Знаете, че президентската институция винаги е била отворена за вас и винаги сме подкрепяли справедливите искания на българските енергетици. Много е важно в днешния нестабилен свят максимално използване на български ресурси, на български мощности и технологии, включително на български научен капацитет и научни разработки. Ние сме подкрепили всичко това не само на думи, но и на дела. И аз, като президент, и чрез служебните правителства, които назначавах до момента. Както всички знаем, проблемите в българската енергетика се трупат един след друг. Точно затова служебното правителство на Гълъб Донев, въпреки че не му е работата, разработи една много подробна и ясна стратегия", заяви държавният глава.
От своя страна представителите на енергетиците благодариха на президента за поканата на „Дондуков 2".
По време на срещата зам.-председателят на КНСБ Огнян Атанасов заяви, че тяхната синдикална организация е била обвинена от партия „Възраждане”, че „продават и затриват българската енергетика”. „Ние ще реагираме на това в следващите дни”, каза Атанасов.
Според президента Румен Радев основният въпрос е как да се запази автономността, която ни дава въглищното производство при прехода към нови технологии. „Ходих в Минногеоложкия университет да гледам проучвания как да съхраним "Марица изток" като енергийното сърце на България, дори с нови технологии регионът да запази своя профил. Енергетик не се става за два дни. Там има кадри, има традиции. Има много нови технологии, обсъждали сме. Най-важното е да съхраним хората и да се насочваме постепенно към новите технологии, които ще ни дадат предимство. Там имаме и природни условия и те трябва да се използват”, обясни държавният президент. „Може ВЕИ да се слагат там, може нови инсталации за водород да се слагат, но разбягат ли се хората, това ще стане много трудно”, обясни президентът.
„Не съм сигурен дали тази една година ще стигне и така ще си работим на парче, защото всичко, с което сега се занимаваме, е работа на парче. Ще продължаваме да се борим да въведем нещата в някакъв нормален вид, в нормален ритъм, но това нещо става, когато го вършиш с хора, които имат знания, разбирания, отговорност към това, което вършат”, заяви Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”.
Протестът получи и институционална подкрепа и от правителството с обещание за още пари. „По сметките на „Мини Марица” има 6 милиона, а само за заплати трябват по 27 милиона лева на месец”, коментира ресорният министър Владимир Малинов. Служебният премиер Димитър Главче пък обеща, че още днес с постановление на МС ще бъдат отпуснати още 50 милиона. Междувременно парламентът реши да отложи либерализацията и да даде още пари.