Решението на Конституционния съд за промените в основния закон ще бъде ключово за политическата криза

Предсрочните избори изглежда са само въпрос на процедура. В този смисъл все по-актуално става решението, което Конституционния съд трябва да вземе по отношение на последната поправка на основния закон.

През март съдът единодушно реши да разгледа и двете жалби срещу промените – на президента и на депутатите от „Възраждане“ и ИТН. Рекорден брой изявени юристи – 35, бяха поканени да дадат правното си мнение.

Възраженията на държавния глава и на „Възраждане” и ИТН се различават по обхвата си. Докато депутатите оспориха всички изменения в основния закон, то Радев атакува само тези, които не са свързани със съдебната власт, с едно изключение.

„Величие” в разпад: Парламентарната група на партията остава в историята (ОБЗОР)

Държавният глава настоява за противоконституционни да бъдат обявени промените, свързани с конституирането и разпускането на Народното събрание, с двойното гражданство на депутатите и министрите, със служебното правителство, с избора на регулатори и с процедурата по назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Кога ще се произнесе Конституционният съд, прогнозите са различни. Според някои юристи това ще стане до края на юли. Според други - през септември.

Ако съдът отмени новите правила за назначаване на служебно правителство, обявявайки ги за невалидни, то ще се върне старото положение. А именно съставът и политиката на следващия служебен кабинет ще са изцяло в ръцете на Румен Радев.

„Конституционният съд забави доста това решение. Вярно, че произнасянето по тези промени не е просто, тъй като са много. Ако приеме, че измененията в материята за служебното правителство са от компетентността на Великото народно събрание, то ние ще имаме едни нищожни конституционни промени, които не би следвало да доведат до никакви правни последици. Това ще постави в неудобно положение настоящото служебно правителство, ще ги заличи от правния мир. Все едно не е съществувало такова правителство", обясни преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.