Неукротимата бунтарка се появи на сцената в кротка усмивка, с една доза повече мъдрост...

Шинейд не е за всяко ухо. Шинейд е много повече от една песен и на повечето от хората, изпълнили зала 1 на НДК, именно това ни хареса. Неукротимата бунтарка се появи на сцената в кротка усмивка, с една доза повече мъдрост, с две дози повече преживявания...

И може би с нещо, което годините няма как да не ти дадат, но и да не ти отнемат. Магична и различна.

Още със "Something Beautiful" тя прошепна, че вечерта ни ще бъде като тайнствено откровение, като акустична истина, като изповед, разказана с мелодия...

И когато запя "Feel so different" публиката наистина се почувства различно. Гласът на ирландката запъпли като плътна вибрация по телата ни и прегърна слуха ни. И така омагьосани, сякаш потопени в атмосферата на малък храм, чухме и парчета от новия й албум "Home"...

Да, Шинейд не беше онази млада лудетина с бръсната глава и кльощава фигура, но беше отново по своему провокативна, красиво сбъркана, объркващо парадоксална.

Без видеостени, без помпозна бляскавост по сцената, без купища грим в поведението. Шинейд ни се довери като на свои приятели, пееше ни като на близки, така сякаш думите й бяха само за мен, само за теб.

И всичко това, придружено от приятно мъмрене в опит да оправи кабелите, през внезапен плач по време на песен, посветена на майка й, до симпатично забравяне на текста на няколко пъти...

Различно луда, по новому зряла. Естествена, натурална, над плът и обвивка. Шинейд е много повече от една песен. И Шинейд не е за всяко ухо.