Мечти и лудост с музиката на LaText

Те правят „звуци от изпаряващи се въздушни кули и разпадащи се пясъчни замъци”. В музиката им има и много поезия, и много рок. Сред тях има жена, а вокалът й им е толкова важен, колкото е важен изгревът. Името на бандата е приятно съчетание на софт и хард звучене. LaText са: Петър Чухов – поезия, вокали, китара; Елена Пенева – вокали, синтезатор, текст; Иван С. Вълев – бас, вокали и Гриша Маникатов – барабани. Къде можем да чуем енергията им и да видим деликатността им – четете в интервюто, което дадоха за NovaNews.bg.

Дайте ни по един синоним на LaText.

Петър: Желание.

Елена: Лудост Иван: Мечта (сбъдваща се). Гриша: Няма синоним.

Как се съчетават деликатността на поезията с енергията на рока? Петър: С деликатни идеи и енергична работа. Елена: Доста добре, струва ми се. Вместо да следваме двете писти, правим фрийрайд между тях. Иван: С усет, интуиция и много желание. Гриша: Интересно, труд(но) и добре.

Напомняте ми за „Нова генерация”. Може ли да ви наречем новият new wave? Петър: По–скоро wise wave. Елена: Всеки път се изненадвам на това сравнение – аз например никога не съм слушала уейв, а Нова Генерация ги открих преди 3-4 години.  Мисля че в моя музикален принос към стила ни по-скоро проговаря любовта ми към Deftones и Tool, към банди, като Archive, Big Sleep, Radiohead – някаква меланхолична смесица между пост рок, прогресив и джаз, с драматични паузи и забавно иронични моменти. Опитвам се в текстовете си да контрирам изключителната поезия на Пешо с поп намигвания – примерно в „Есента на патриарха“ заглавието е откраднато от Маркес, той играе на думи и говори за педофилия и Хитлер, а аз се включвам с пряка препратка към една песен на Лана Дел Рей.  Иван: Защо не? Важното е да сме нещо ново 

Бихте ли свирили и за един човек? Петър: Дори само за себе си. Елена: Честно казано, най-хубавите ми моменти с бандата са репетициите. Иван: Да, вече сме го правили – стига човекът да е специален (за нас). Гриша: Зависи... Когато репетираме или работим върху ново парче, свирим само за себе си, така че по–скоро – да.

Колко е важен женският вокал за бандата? Петър: Колкото изгрева. Иван: Колкото жената в една връзка/едно семейство. Гриша: Достатъчно важен е!

Кои са вашите „щастливи числа”? Петър: Всеки път са различни. Елена:  Банално, но седем.  Иван: Всички биха да могли са щастливи за нас, но най–много 4 – защото сме четирима. Гриша: Съвпадащите, а иначе – 1, 5, 7, 9.

Не е ли ирония на съдбата, че вместо баща съм педофил.  Така започва един от текстовете ви, написан в първо лице единствено число. Изповед на съвременния Хумберт Хумберт ли е „Есента на патриарха”?  Петър: Не, на един ироник и скептик. Елена:  Както казах по-рано, смесица от метафори и асоциации. Обожавам и рифовете, които са измислили момчетата – много са пипнати.  Иван: Не, не е изповед, а нов поглед към проблеми и табута, поглед който не съди, а осветява.

Какво „Наследство” ще оставите? Петър: Звуци от изпаряващи се въздушни кули и разпадащи се пясъчни замъци. Иван: Надявам се вече да сме започнали да го оставяме, нещо по–трайно от пясъчни замъци и по–красиво от въздушни кули – а какво точно ще бъде, времето ще покаже. Гриша: Зависи. Във всеки слушател нещо различно. Елена: Много често банди, чието творчество е повратен момент в световната музика, си остават неразбрани и забравени. А в учебниците са групи, чиято слава е твърде вероятно чист късмет. Тази обсесия на човечеството на всяка цена да остави творчески отпечатък и да се обезсмърти ми е много чужда. Вчера на репетицията танцувах боса. Утре ще свирим в малък клуб в Шумен. Важно е какво остава вътре в нас. 

Какво предпочитате – премерената провокация или дръзкото въздействие? Петър: Естествената провокация и неподправеното въздействие. Елена:  Често горещо защитавам преднамерено провокативните идеи, след което съм първият, който се чуди дали пък не отидохме твърде далеч с поредната такава... Типична жена, която не знае какво иска, ха-ха.  Иван: По–скоро въздействащата премереност на баланса текст–музика. Гриша: Премерена провокация.

Къде и кога най–скоро мога да чуя поезията на Петър Чухов, вокалите на Елена Пенева, баса на Иван Вълев и барабаните на Гриша Маникатов? Петър: На 14 май в клуб MAZE – рожден ден и промоция на краткосвирещ албум с вход свободен. И на 15.05 – пиано–бар „C'est la vi“ , гр. Шумен. Гриша: Или в интернет.

Автор: Галя Станева