Между София и Берлин, на границата между реалността и измислицата срещаме един млад обещаващ поет
Когато го четеш или слушаш, притаяваш дъх. Сладкодумен и харизматичен е, а такива хора получават цялото внимание. Неговата искреност е директна, пронизваща, на моменти реалистично цинична, възбуждаща. Вдъхновен от реалността, в негов чест инструмент се превръщат измислиците. Не е лесно обаче да разбереш кога прибягва до тях, защото умее да жонглира изключително изкусно.
Той е Августин Господинов, но и Илиян Любомиров. Едновременно. Единия го познават повече, а другия – малцина. Така и не разбрахме с кого точно си говорихме, но това бързо остана на заден план, защото той – младият, гастарбайтер-поет, покорил не едно и две женски сърца, те увлича с усмивка, добро отношение и красиви думи, неподложени на (авто)цензура.
Накрая единственото, което ти остава, е просто да слушаш думите му, идващи от сърцето, да виждаш в тях своя живот или просто да копнееш по живота, който никога няма да имаш.
Представяме ви Августин Любомиров...