В момента в организацията работят над 17 000 души

Преди 60 години на днешна дата в САЩ е подписан закон за основаването на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). По този повод ТАСС предлага поглед към историята и дейността на американското космическо ведомство, съобщава БГНЕС. 

Създаване, структура, ръководство

НАСА е създадена със закон, подписан на 29 юли 1958 г. от президента на САЩ Дуайт Айзенхауер. 

Новото ведомство започва да работи на 1 октомври 1958 г. като правителствена организация, която осъществява координацията и изпълнението на националните програми на САЩ за усвояване на космоса и научно-технологичните изследвания в областта на авиацията и космонавтиката.

Първоначално в структурата на НАСА влизат едва четири лаборатории и около 80 сътрудници. Сред тях е Вернер фон Браун - създателят на първата в света балистична ракета с голям обсег на действие. Впоследствие в САЩ започват да наричат германския учен "бащата" на американската космическа програма.

Понастоящем НАСА е най-голямата правителствена организация в света, разполагаща със съществен набор от изследователски лаборатории и аерокосмически центрове. В организацията работят над 17 000 души. Отрядът на "активните" астронавти, които участват в космически полети или се подготвят за такива, наброява 39 души. 

От 2018 г. директор на НАСА е Джим Брайдънстайн. Бюджетът на ведомството за настоящата година е 19,5 милиарда долара, а за 2019 г. - 19,9 милиарда долара. 

On this day in 1958, President Dwight D. Eisenhower signed the National Aeronautics and Space Act, which established NASA. Here are 60 years worth of NASA's biggest accomplishments and discoveries: https://t.co/ILmacGsFz5 pic.twitter.com/woZAHGKqxQ

— CNN (@CNN) July 29, 2018

Осъществени проекти

На 1 февруари 1958 г. е изстрелян "Експлорър -1" - първият американски изкуствен спътник на Земята.

През януари 1959 г. е обявено началото на пилотираната програма "Меркурий" ("Мъркюри") (1961 - 1963). В рамките й са осъществени шест пилотирани полета, два от които суборбитални (186 и 190 километра).

Първият американски астронавт става Алън Шепърд. Полетът му с космическия кораб "Меркурий-Редстоун-3" продължава 15 минути. 

Първият орбитален полет е извършен на 20 февруари 1962 г. С кораба "Меркурий-Атлас-6" астронавтът Джон Глен обикаля Земята три пъти. Полетът продължава 4 часа и 55 минути. 

Следващата програма на НАСА е "Джемини" (1965 - 1966). В рамките й са осъществени 10 старта на двуместни космически кораби, както и първото излизане на американски астронавт - Едуард Уайт, в открития космос.

Реализирането на проекта заляга в основата на много по-амбициозната програма "Аполо", в рамките на която полетите се осъществяват с трима астронавти на борда и се използват по-мощни ракети-носители и лунни модули.

На 20 юли 1969 г. спускаемият апарат на пилотирания кораб "Аполо-11" извършва първото в историята кацане на Луната. На 21 юли на лунната повърхност стъпват двама астронавти - командирът на полета Нийл Армстронг и пилотът на лунния модул Едуин "Бъз" Олдрин.  В хода на следващите пет полета астронавти отново стъпват на Луната, за последен път през 1972 г. по време на мисията "Аполо-17". 

Happy Birthday, @NASA ! 60 years ago #OTD the National Aeronautics and Space Act of 1958 was signed. https://t.co/wGvbmXcCJX #NASA60th pic.twitter.com/y7eGruGNYV

— Today's Document (@TodaysDocument) July 29, 2018

В шестте мисии на лунната повърхност стъпват общо 12 астронавти. На Земята са върнати 180 килограма лунен грунт.

Програмата "Аполо" остава единствената, в хода на която са осъществени пилотирани полети отвъд околоземна орбита и единствената, в която хора са стъпвали на друго небесно тяло.  Програмата завършва през 1975 г. с първия международен съвместен полет на космически кораби - на съветския "Союз-19" и американския "Аполо-18".

През 1972 г. е поставено началото на програма за конструиране на кораби за многократно използване "Космическа совалка" (активна до 2011 г.) Конструирани са шест совалки - тестовата "Ентърпрайз" и пет действащи - "Колумбия", "Дискавъри", "Атлантис", "Чалънджър" и "Индевър".  Полетите на космическите совалки започват през 1981 г. Първа в орбита е изведена "Колумбия".

Две от совалките - "Чалънджър" и "Колумбия", са унищожени в катастрофите през 1986 г. и 2003 г.  В рамките на програмата "Космическа совалка" са осъществени общо 135 полета. В продължение на 30 години совалките се използват за извършване на сложни научни експерименти, за изстрелване на космически апарати - научни, военни, телекомуникационни, метеорологични спътници, космически сонди и телескопи. От декември 1998 г. совалките участват в изграждането на Международната космическа станция (МКС). 

След края на програмата "Космическа совалка" през 2011 г. НАСА сключва договори с две частни компании за разработката на пилотирани космически кораби. Резултатът - товарните кораби "Дракон" и "Сигнус". 

НАСА се занимава активно и с изследване на космическото пространство. Редица научни открития, сред които нови оценки на възрастта и структурата на Вселената, неизвестни досега галактики, свидетелства за съществуването на черни дупки в галактичните центрове и др., са направени с помощта на изстреляния през 1990 г. космически телескоп "Хъбъл". 

Специализираният орбитален телескоп "Кеплер", който функционира от 2009 г., е открил над 2600 екзопланети. 

On this day in 1958, President Eisenhower signed the National Aeronautics and Space Act creating NASA. The #NASA60th anniversary of our first day and birthday is October 1. See how we were signed into existence, bringing about decades of achievements: https://t.co/f7oKkcJRkN #OTD pic.twitter.com/jAWVA6S685

— NASA (@NASA) July 29, 2018

Дейност в наши дни

В началото на 2018 г. НАСА оповести близките си цели - подготовка за пилотирани полети до Луната и Марс. По пътя към осъществяваните им продължава работата над многофункционалния космически кораб "Орион.

През май тази година НАСА съобщи, че са завършили тестовете на ядрения реактор "Килопауър" за космически апарати. Реакторът с мощност от 1 до 10 киловата е проектиран да работи 10 години. В бъдеще устройството може да се използва при кацане на Луната или Марс, както и за създаването на колонии.

НАСА разглежда и възможността през 2020 г. да изпрати апарат, който да събере и върне на Земята марсиански грунт - важна задача в изследването на Червената планета.

Друга важна стъпка по пътя към осъществяването на бъдещите цели е извеждането в орбита през април 2018 г. на космическия телескоп "Тес", предназначен да търси екзопланети с потенциални условия за живот. По план мисията му трябва да продължи минимум две години. 

НАСА планира през 2021 г. да изстреля космическия телескоп "Джеймс Уеб" - мощния наследник на "ветерана" "Хъбъл".

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.