Двигател на бизнеса се оказва синът им

Семейство превърна голото поле в красиви лозови насаждения и шафранова плантация край землището на село Тънково. Екип на NOVA разказва за оптимизма, борбеният дух и мечтите на амбициозното семейство.

Ани Шмид смело заменя Австрия, където е живяла, и родната София с българското Черноморие. Избира малко селце край най-големия летен курорт „Слънчев бряг” и заедно със съпруга си Петер Шмид купуват земя. Засаждат първите си лозички, сбъдвайки една своя мечта.

„Имаме 9 хиляди лози, които са десертни сортове и още около 500, които са в лозовия ботанически пар. Това са различни сортове от различни региони и с различно предназначение. Аз съм любител, по-скоро точната дума е ентусиаст”, посочва тя.

Филипинският сладък картоф, който стана хит в кулинарията

Двигател на бизнеса на семейство Шмид се оказва синът на Ани - Мартин. Той се впуска в започнатото от тях и бързо разраства малката идея с шафранови насаждения. Защото в късна есен, след гроздоберите, е ред на цъфтежа на екзотичното виолетово цвете. За разлика от борбата с нелоялна конкуренция за гроздовата реколта, то с шафрана ситуацията се оказва различна.

„След първоначалния капитал, това нещо трябва да заработи самостоятелно. В никакъв случай не можеш да станеш милионер от това”, посочва Мартин Пенчев.

Подправката на ориента, всъщност ни отвежда назад в миналото в Иран и приказките на Шехеразада. Оказва се, че българското производство въобще не отстъпва на източното, дори червените близалца на цвета притежават по-добър цвят, аромат и качества.

„Започнахме с 200 хиляди луковици. Размерът първо беше един декар, после два, сега може би три. Те се размножават много сериозно, сигурно има 300-350, като това, което виждате всичко се бере на ръка”, допълва той.

Българско семейство отглежда шафран, влага го в козметика

Отглеждането на шафран не изисква пестициди и пръскане с торове. Но изисква поне 80% работа на ръка. Брането е преди изгрев слънце на ръка, след което идва ред на сушенето и сортирането.

Семейството производители с радост тестват шафрановата реколта и получават сертификат от френска лаборатория за първо качество. У нас обаче пазар за подправката трудно се намира. Затова Мартин развенчава и легендите за бързо забогатяване. „Цената му зависи от борсата. Това е единствения регулатор, не говорим за нерегламентиран внос”, допълва той.

„В българската национална кухня нямаме ястия с шафран. Аз използвам шафрана, но в напитки, не само в храната. И в храната като добавка, без да се прави топлинна обработка с шафран, защото си губи качеството”, каза Шмид.  

У нас има благоприятна почва както за шафран, така и за лозови насаждения, категоричен е Мартин. И посочва, че българското вино е на световно ниво. А мечтите и плановете му се простират още по-далеч. До изграждане на ботаническа лозова градина и музей на лозята.

Репортер:  Елена Танева