Договорени са нови минимални осигурителни прагове

В 44 бранша от общо 90, вече има договорени нови минимални осигурителни прагове. Най-голямо увеличение - с над 19%, има при производството на медицински и зъболекарски инструменти. 15 на сто е повишен минималният доход, върху който работодателите ще осигуряват подчинените си в производството на трикотажни изделия.   Повече за осигуровки ще плащат и в шивашката промишленост. Има обаче и браншове, където минималните осигурителни прагове се замразяват на нивото на миналата година. Такива са железопътният превоз и ремонта на компютърна техника. В туризма минималното плащане дори е намалено в сравнение с предходната година.  

Работодателите обаче отново се обявиха срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове.   „Ние сме категорично против административното определяне и призоваваме Министерство на труда и социалната политика да се въздържи тази година налагане по административен път на ръст на минималните осигурителни прагове в сектори, в които не е постигната договореност”, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара – Димитър Бранков. Според работодателите налагането на минимални прагове по административен път е в противоречие с Конвенция номер 98 на Международната организация по труда. Тя е приета през 49-та година, а у нас е в сила от 1960-та година. В нея е описана общата рамка на колективното трудово договаряне, залегнала и в нашия кодекс на труда, а именно:   „Задължително е преговарянето. При положение, че двете страни не срещнат разбиране, не е задължително сключването на споразумение.” Тази година средното увеличение на минималните прагове по браншове е между 3% и 4,5%. Според работодателите повишаването им няма да ни извади от кризата, а по-скоро ще затрудни малкия и среден бизнес, може да доведе до фалити, а оттам и до повишаване на безработицата. Репортер: София Стойчева