Според здравните власти няма нужда да се прави реимунизация на всеки 10 години сред възрастните

На прага на епидемия от коклюш, здравните власти обмислят важни решения. Те обмислят дали първата ваксина против коклюш на най-малките да се слага не на два, а на месец и половина. Но заедно с това и другите две дози - на 3 и 4-месечна възраст, също да се слагат 2 седмици по-рано.

Идеята дойде във вторник на спешна среща при служебния премиер Димитър Главчев. Причината за подобна промяна е, че все още най-много заболели има сред бебетата до 1 година, а и усложненията при тях са по-чести. Засега идеи за промяна в имунизационния план при останалите три дози сред подрастващите няма, а според здравните власти няма необходимост да се мисли и за реимунизация на всеки 10 години сред възрастните.

Обмислят обявяване на национална епидемия от коклюш

С новите 70 случая за първите 2 дни от седмицата броят на заразените у нас вече е около 400. Числото накара властите да действат. „Това е рядко срещано заболяване и при него 400 случая са съществена бройка. Да, това е национална епидемия”, посочи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Личните лекари са на мнение, че тестовете за коклюш трябва да се покриват от Здравната каса, за да бъде и статистиката по-всеобхватна, а и за да се облекчат семействата. По думите на общопрактикуващия лекар д-р Николай Христов във Варна цената е около 60 лв. „Имам 2500 пациенти. Досега не съм чул някой да си е платил за PCR”, подчерта медикът.

Държавата обаче има друг план - освен в София, да има възможност да се правят безплатни тестове и в още 4 областни града. Отпускат се средства на РЗИ във Варна, Пловдив, Стара Загора и Плевен, където има лаборатории към университетските болници. От понеделник те трябва да започнат тази диагностика. Тя ще е безплатна, но по преценка на РЗИ и по критерии, които още не са им изпратени от здравните власти.

Според детския инфекционист доц. Атанас Мангъров проблемът с коклюша се корени другаде. През 2010 година България, по пример на други държави, спира да използва целоклетъчната ваксина срещу коклюш заради страничните ѝ ефекти. „При нея почти винаги се вдигаше висока температура и понякога се получаваха гърчове”, отбелязва доцентът. Безклетъчните ваксини, към които България преминава тогава, не успяват да създадат групов имунитет и дават по-краткотрайна защита. „Не дават имунитет върху лигавиците и тези, които са ваксинирани, могат да се заразяват и съответно да разпространяват коклюша, без самите те да се разболяват тежко”, подчерта доц. Мангъров.

Ангел Кунчев обяви ще има ли ограничителни мерки при национална епидемия от коклюш

Здравните власти са на друго мнение. „Решението е абсолютно правилно. Никоя развита страна няма да се върне към пълноклетъчната ваксина. Една от слабостите е, че действително имунитетът е малко по-кратък”, заяви доц. Кунчев.

На дневен ред е и въпросът дали най-малките да се имунизират 2 седмици по-рано. „Трябва да направим така, че да не разкарваме майката два пъти в месеца, а да изтеглим и другите ваксини също 2 седмици по-рано, за да облекчим работата и на личните лекари, и най-вече на майките”, отбеляза главният държавен здравен инспектор.

Повечето епидемиолози препоръчват ваксинацията на бременните жени да стане в третия триместър, но имало и изключения. „Ако една госпожа реши да забременява, е хубаво да се ваксинира преди да забременее. Антителата са същите, също ще отидат при новороденото”, препоръча доц. Мангъров.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase