Размерът на заплатите е сред причините, които взривиха натрупаното напрежение

Предупредителен протест в повече от 2/3 във висшите училища у нас. 44 държавни и частни университета днес не отвориха врати и занятия в тях не се провеждат. Допускани бяха само студенти, които трябва да се явят на изпит. Следващитв протестни действия са планирани за 24 май.

Заявката за протестни действия беше дадена още миналата седмица съвместно от синдикати и Съвета на ректорите. След приетите две постановления на Министерския съвет и отпускането на близо 80 милиона лева, стана ясно, че синдикатите се отказват. Сметката показва, че това ще доведе до увеличението с 290 лева на минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност, което от 1810 означава, че те вече ще получават 2100 лева.

МС прие отпускането на допълнителни 80 млн. лв. за заплатите във ВУЗ-овете

Размерът на заплатите е сред причините, които взривиха натрупаното напрежение сред преподавателите и ръководството на университетите. От Съвета на ректорите заявяват, че действията им са и заради липсата на последователна политика от държавата по отношение на висшите училища през последните години.

Отпускат още 40,7 млн. лева за заплати в университетите

След отпуснатите близо 80 милиона лева от Министерски съвет, от КТ „Подкрепа” и синдиката „Висше образование и наука” се оттеглиха. Но поясниха, че остават в готовност, ако пълните им условия не бъдат изпълнени до 30 юни. А ректорите се надяват да видят реформа във висшето образование.

„Това е предупреждение, че е време обществото да насочи вниманието си към българските университети и висшето образование, които имат много проблеми, имат потребност от смислена реформа, а не от мерки на парче. Можем да очакваме подобни стъпаловидни протести, като включително сме обсъждали и бойкотиране на следващата учебна година”, коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.

„Постоянно се тиражира и се опитва да се вмени на хората, че всички ние сме тук на протести заради заплатите – не е така. Пред скоби има нещо друго – ние сме да има ред във висшето образование, ние сме да знаем каква е перспективата”, обясни зам.-ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов.

А в ефира на NOVA днес двете страни - синдикати и ректори, влязоха в задочен спор. „Освен възнагражденията, което взриви сектора, във висшето образование отдавна липсва дългосрочна политика. Веднага ви давам пример за потребността от политики във висшето образование. Потребна е политиката за връзка между образование и бизнес. Без намесата на държавата, без стимули от нейна страна към фирмите, които осигуряват експерти от практиката в обучението, няма как този процес дългосрочно да продължи”, заяви проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.

„Ние договаряме с държавата за държавните висши училища. А те са 33 на брой. Както чухте от госпожа Темелкова, повечето от цитираните висши училища, са частни. Така че от тази страна това не е много коректно. Госпожа Темелкова казва за политиките във висшето образование. Тук е мястото да я попитам - тя не знае ли, че е подписала договор управление точно за политиките м областта на висшето образование с МОН. Кой ги прави тези политики”, попита Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.

Във Великотърновския университет занятия се проведоха, въпреки че според ръководството ситуацията във висшето образование било хаос. Пред университета, освен от ръководството, излязоха и представителите на администрацията. Според тях проблемът не е толкова със заплатите, колкото с регламентирането на таксите за студентите.

Ректорите настояват държавата да се превърне в посредник в изграждането на по-добра комуникация между фирмите и учебните заведения. И също – висшето образование да спре да бъде заложник на често сменяващите се правителства.

Информация: Алис Дамянова, Мартин Георгиев

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase